16 май, 2014

Вдъхновението

Излиза привечер и се прибира по изгрев. Както винаги. Черно-бяло ли е (обикновено е точно такова), или розовопръсто оранжево? Крещи ли или се смее? Облечено в […]
8 март, 2014

Ми-грацията

Текстът е участвал в конкурс на тема „Миграцията и младите“ с награден фонд 200 лв. Очевидно неспечелен. Ще пиша тихо, за да не бъде смачкан невежият […]
15 февруари, 2014

Когато всички (не) спят

Между 5 и 6 сутринта той притихва. Изчезват и последните съмнения, викове, изблици. Оглеждам се да го видя. Така е някак по-истински, по-Той , по-жив от […]
17 декември, 2013

Критикът като кълвач

 …или една малко по-дълга статия Хубаво нещо са баровете. Раждат дискусии, несподелени любови, разбити мечти на пода, счупени бирени надежди, асоциации с Линч, намигвания и още много […]
9 декември, 2013

Подизборен пост

Това, което четеш, не прави от теб нищо повече, от предишното. След като оставиш един духовит послевкус в некомпетентната аудитория, можеш да се поздравиш с безспорната […]
4 декември, 2013

До другия декември

   Декември пристига тромаво и мъничко безславно и изсипва само един ситен дъждец над Пловдив ей така, колкото да се разпише. Разпилява листата, разбърква локви тук […]
30 ноември, 2013

От телевизора към манджата и обратно

Ето, вече работният ден е история, навън отдавна се е стъмнило и сядането на вечеря, наред с потракването на вилици и чинии, като по неписано правило, […]
29 ноември, 2013

„П“ като Писане

…като Петък, Пловдив, поетичен, палав, път, пейка, портокал. Ето го и моят петък. Крачи, особено замислен, замечтан. Как да ви кажа, драги ми смехурковци…той някак не […]