Интервю с Филип Цимерман
19 юни, 2016
Structura Chaos – Ивайло Николов 🗓 🗺
29 август, 2016
Покажи всички

ONE DESIGN WEEK 2016 или как един профан оцени изкуството. 🗓

IMG_9708

Здравей драги Интернет, най-после дойдоха и моите пет минути слава – възможността да излея недодяланите си мисли в необятното www пространство. Как искам да отнема малко от безценното Ви време, което никога няма да си върнете? Е, от заглавието мисля, че става достатъчно ясно така или иначе. но нека приключа с баналните встъпления и да премина към същинската част.

РЕАЛНОСТ

Моя милост, по-известна на някои от вас като Дино, за жалост е човек, който трудно приема изкуството от типа „черен квадрат“ и залага повече на маааалко по-разбираемите неща. По приятно стечение на обстоятелствата, за което благодаря на Стефи и на ONE DESIGN QUEEN-Веси, тази година най-сетне се завърнах към доброволчеството, и то ударно, като станах част от прекрасния екип организатори и неуморими безкористни помагачи на Седмицата на дизайна, организирана от платформата за съвременна култура ЕДНО. Навярно мнозина от вас не са чули за събитието – за жалост нашенските медии разчитат на евтинийката като това колко са умрели купоните в Слънчев бряг и как столицата ще преживее увеличаването на билетчето за градски транспорт с 60ст, нищо че средната работна заплата там е между 15 и 25% по-висока, отколкото тук. От друга страна, събития като КАПАНА ФЕСТ и ONE DESING WEEK остават встрани от широката публичност и се разпространяват „от ухо на ухо“, сякаш са нещо нередно, докато гневни жители не могат да изтърпят двуседмичен фестивал, защото им било шумно. Да де, то в Рио де Жанейро възрастни хора, работещи, с деца и тн. няма, само „надрусани, пияни и деградирали“.

ЖИВЕЙ, КАПАНЕ!

Е, стига толкова негативност, да преминем и на хубавата част. Как аджеба профанът оцени изкуството в крайна сметка? Много просто – потопи се в него докато изстискваше лимони и разпалено обясняваше на хората за ЛАВА ЛИМОНАДА инсталацията на прекрасната Ола Мирецка, а също и докато гледаше безупречно изтъканите черги от нашите баби – Чергодейки в галерия Загреб, докато се наслаждаваше на минималистичната приказност на изложбата на IKEA, както и на всички изделия като BLOCTOWN на Матю Мартин, диплмоният проект на Мария Налбантова – Черни мечки за бели дни/бели мечки за черни дни, на който се смях с глас, макар и тихо да се скътаваше над избложбата на Бомбичката на третия етаж на прекрасното кафене PLOVEDIV (дъ ориджинъл, да подчертая) на още по-прекрасния Симеон Тодоров, който е и основен виновник за възможността да Ви отегчавам в момента. Мога да изреждам още прекрасни места, хепънинги и пърформанси, които посетих и на които истински успях да се насладя – важно е само едно. АЗ УСПЯХ ДА ВНИКНА! Успях да почувствам, успях да се докосна до емоциите на авторите, които влагат душите си в своите творения. Присъствах на няколко презентации, видях емоцията в очите на хората, емоция, която лично аз преди време обожавах и към която бях пристрастен – тази да твориш, да организираш, да даваш на останалите, които нямат щастието да се отпуснат и да летят с помощта на въображението си – за жалост тази последната група става все по-голяма, но ние няма да спрем да се борим с нея, като я засипваме с изкуство.

Бел.а. – профан : човек, който няма познания в дадена област, неспециалист; невежа, прост човек

from to
PLOVEDIV Култура

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.