ЕмилияEmiliya
21 септември, 2011
Plovdiv jazz plakat
Международен фестивал „Пловдивски джаз вечери 2011”
25 септември, 2011
Покажи всички

Интервю с Джейкъб Баркемейер

Джейкъб Баркемейер е роден на 3 юни 1984. Идва в България, за да обучава нашите ученици – част е от Корпус на Мира. От сайта им (bulgaria.peacecorps.gov/) разбираме, че американецът е един от около 1100 доброволци служили в България в около 300 градове и села. Първата група доброволци от Корпус на мира пристига в България през 1991 година, за да работят като учители по английски език из страната, на базата на сключено споразумение между правителствата на Република България и САЩ. Сега живее съвсем близо до Пловдив, в Първомай.

 

 

Джейкъб, би ли ни разказал за живота си преди България?

Преди да дойда в България живеех в Албакърки, Ню Мексико. Там съм роден и не съм живял никъде другаде, докато не дойдох тук. Дипломирах се в Университета в Ню Мексико миналото лято като бакалавър, специалност Средно образование.

 

Защо реши да бъдеш част от Корпус на мира?

Има много причини, които ме накараха да се присъединя към Корпус на мира, но бих казал, че най-голямата е, че исках да направя нещо, което да помага на другите хора, да променя, макар и малко, света. Също така исках да израстна като личност, да науча повече за друга култура и другите хора извън САЩ.

 

Как точно избра България и Първомай?

Когато се записах  в Корпус на мира им казах, че нямах никакви предпочитания относно мястото. Казах им, че ще бъда щастлив независимо дали ще съм в Африка, Азия или Южна Америка, но нямаше никакво значение какво предпочитам, защото ни изпращат там, където от нас имат нужда. И ме изпратиха в България. Щом дойдох тук, минах двумесечно езиково обучение в малък град до Враца. През това време от Корпус на мира ме интервюираха и наблюдаваха. Решиха да ме изпратят в Първомай. Така че нямах право на избор относно България или Първомай, но съм много щастлив, че съм тук.

 

Какви бяха първите ти впечатлени относно страната и Пловдив?

Когато ми предопределиха България и кацнахме в София, си спомням, „Леле, толкова е различно от който и да било американски град, който съм виждал, и много различен от Албакърки”. Улиците изглеждаха различно, колите, сградите, кажи-речи всичко. В Пловдив дойдох около два месеца след пристигането ми в България и наистина ми хареса, витае страхотно усещане, за разлика от други български градове, в които съм бил.

 

Какви качества трябва да има човек, за да бъде добър учител – особено в друга държава?

Мисля, че най-важното качество е обичта към преподаването. Знам, че звучи лесно, но много учители, с които съм работил в САЩ или докато ходех на училище, просто са загубили любовта си към преподаването. Лесно се виждат онези, които все още влизат в класните стаи с желание и избягват да вършат само минималното, което се изисква. Това е особено вярно за чуждестранните учители, защото животът излежда по-труден понеже е различно от това, с което сме свикнали, и може много лесно да спрем да обичаме мястото, където сме, или това да бъдеш учител.

 

Изглеждаш като някой, който се чувства готов да експериментира с образованието. Подготвил ли си някакви изненади за учениците си?

Имам няколко идеи за проекти и дейности, които искам да пробвам тази година. Много бих искал да започна клуб „Веселие” в моето училище, знам, че доста от учениците ми могат да пеят и явно всички българи обичат да танцуват. Защо да няма училищен клуб, където да може да се правят и двете? Тъй като повечето от популярната музика е така или иначе на английски, ще бъде лесно същевременно да се работи по научаването на езика.

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар