PLOVEDIV в детайлиPLOVEDIV in Details
11 януари, 2012
future shorts
Future Shorts „Програма за Шампиони“Future Shorts „Champions Program“
21 януари, 2012

Kак се започва тема, в която не искаш да обидиш никого, но искаш да нахокаш все пак? С „драги съотечественици“ не върви, дори и да сложа едно „безотговорни ли сте?“ след него. Комичен ефект – постигнат. Смисъл – изгубен. Идеята ми е, че ми е тъжно за българските деца. Задавяме ги твърде много със собствените си проблеми и провали като социални единици. А те ни имат за модел за подражание. И не само нас. Всеки анимационен герой е реален. (Жан Пиаже говори за предоперационален стадий в теорията си за когнитивно развитие, според който за децата на тази възраст – от 2 до 7– е трудно да разграничат фантазията от реалността) Ама български анимационни герои няма. Което е жалко (и тема на по-нататъшен разговор). Има други „герои“.

Негативните статистики за нас са като грапави квадратчета тоалетна хартия. Използваме ги за секунди, създават ни неудобство (а уж трябва да са полезни) и после директно в коша на забравата. Такова е положението. Децата ви и децата ни са малоумници. Млъкнете моменталически с баналното „ама има и брилянтни деца“. Не, в България няма брилянтни деца. В България има деца, които са над средното ниво и блестят на фона на останалите. На мен лично ми е много болно, че сме на първо място в Европа по затъпяване и безперспективност сред младите на възраст 15-24 (данните са от 2010 и са публикувани година по-късно от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд). И какво да е иначе, като сте оставили децата ви и децата ни да бъдат обучавани от титаните на мисълта Гергана, Преслава и Милко Калайджиев. Ако сте един родител на място, синовете и дъщерите ви чалга канал няма да видат, ако ще да се съдерат от рев. Ситуацията у нас е толкова сериозна, че се обмисля в първи курс в университетите да има изучаване на правопис. НА ПРАВОПИС! Съвсем сериозно да ви питам, вие като родители какво правите, за да се уверите, че децата ви развиват правилно? Не говорим за това дали им осигурявате пет различни зеленчука на ден и дали следите колко литра вода са изпили. Въпросът е как спомагате децата ви (или децата „ни“ – както споменах по-горе, защото са децата на България) да бъдат най-доброто, което могат. Нали не сте от онези майки и бащи, които оставят децата си на самотек: „за тази работа си има учители“. Ако беше така, нямаше да има домашна работа. Едното „Написа ли си домашното?“ с последвал положителен отговор не е достатъчно, ако не проверите дали наистина е така. Няма да забравя как в трети клас се събрахме у един съученик, за да гледаме порно. Баща му криел видео касетата в гардероба, където държали прахосмукачката. Пък малкия явно много са го карали да върши домакинска работа преди да излезне да рита и му е попаднала под око. Та гледахме я тази касета. Не ме е обогатила много откъм това какво е сюжет, сами може да се досетите, ама не знам защо и до ден-днешен я помня. Жената беше гола, ама с токчета, а мъжът един мускулест такъв, май мустак имаше. Немскен порнен. За какво ви го разказвам това ли? Защото забраненото е най-сладкото. Защо не крием (на видно място) едно CD, на което има документален филм. Примерно. Защото това да имаш Discovery Channel и Animal Planet не е достатъчно. Ясно е, че в училище няма да е толкова интересно, колкото ако е откритие един вид. Не събуждаме любопитство у българчетата, това е плашещото.

Децата обичат историята, когато е поднесена по интересен начин. С истински впечатляващи думи. Знам, че има доста родители и настойници, които помагат на малките да си научат уроците. И майка ми, и баща ми учеха с мен и сестра ми уроците, защото много от тях бяха трудносмилаеми. Но като ти преразкажат на човешки, изведнъж става по-интересно.

Децата обичат не само историята. Децата обичат допълнителната информация. Един от съвременните ни големи преводачи, Йордан Костурков, казва, че обича да слага бележки под линия от типа на това колко сантиметра има в един инч, заради малките любопитковци. Представете си усещането в детето, когато само то вдигне ръка, за да отговори на зададен въпрос, който не е изучаван (все още) в училище. И представете си онова усещане на гордост като майка/баща. Онова усещане, което започва от кожата на бузите, защото е стегната от мускулите отдолу, които се опитват да не се усмихнат широко от щастие, въпреки че много го искат.

Енциклопедии се четат до една възраст. 15-16-годишните какво ще ги правим? В главата им има основно две неща – секс и мъчене да си готин. Няма да ги виним! Необратим процес е пубертетът, сега се питаме как да го обогатим. Не спирайте децата си да творят, това искам да кажа аз. Ако иска да стане художник, да става. Един съвет му дайте – „ако ще драскаш върху някой блок, нека да е нещо, което никой да не поиска да изцапа“. Ако иска да стане актьор, да бъде такъв на сцената, а в живота – съвсем истински. Подкрепяйте ги да оставят нещо след себе си, а не да бъдат амеби.

Товарите ли синовете и дъщерите си с допълнителна, любопитна, информация или предпочитате да не го правите заради онези еднотипни извинения? „Нямам време след работа“, „достатъчно учат в училище“ и „да открива света сам/а“.

На мене ми е лесно, защото гледам отстрани. Ама на вас сигурно хич не ви е. Мисли. Не спирай.

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.