PLOVEDIV HAIKU
30 април, 2012
Таня, студентка по архитектура
13 май, 2012
Покажи всички

Яна Илиева: „Запазете детското в душата си, това е най-прекият път към щастието“

Художничката Яна Илиева в откровен разговор за пъстрия свят на нейното изкуство. И още: за радостта от простите неща в живота, за вдъхновението и любовта към Пловдив както и за предстоящата й изложба „Лятото дойде“.

Здравей, Яна! Ти си от Пловдив. Какво за теб е Пловдив и доколко смяташ, че мястото, където работи един артист, повлиява на творчеството му?

Пловдив е място, където винаги се завръща един творец. Градът е уникален със своето обаяние, мелодичност и артистичен дух. Той е конгломерат на античното и модерното, от години тук съжителстват различни етноси. За художника мястото, където работи, предопределя физическия облик на творенията му, но само и единствено в национален мащаб. Според мен има значение дали си в родината, или в странство. Търсех своя собствен творчески път, преминавайки през различни стилове – от поинтилизъм до наивно-реалистичен, но осъзнах, че това е най-лесният път, по който можеш да се плъзнеш към подражание. Чувствам, че западните модерни художествени течения, колкото и да са популярни в България, остават чужди за моя дух, защото са посяти и отгледани на чужда почва. Те не носят в себе си онова, което се съдържа в понятията „родно“ и „българско“, затова аз като художник се оглеждам в българското изкуство от последните няколко века. Мои любими учители остават Златю Бояджиев и Цанко Лавренов.

Живяла си и в чужбина – Норвегия, Франция. Оказа ли влияние живота ти там по някакъв начин на работата ти като художник и ако е така, по какъв?

Аз вече доста време съм в България и тук се чувствам уютно, но именно животът навън разшири творческия ми мироглед. Бях сама в чужбина и трябваше да се преборя със страховете си и преодолея несигурността, която изпитва всеки, откъснал се от родното място. Стимулът е много голям, тогава разбираш колко много можеш да дадеш от себе си. За съжаление, обаче неоспорим остава фактът, че изкуството на запад повече се цени. Перспективите са огромни, популярността – също. Да забогатееш като художник е толкова нормално, колкото и да си търговец – 100% труд и едва след това малка доза късмет. Научих се да уплътнявам времето си оптимално. Не съм почивала, защото за мен работата е удоволствие.

Разкажи ни за творческия си път като художник. Кога се осъзна като такъв и в кои сфери на изобразителното изкуство твориш?

Моят творчески път е паралелен на моя житейски път. Изкуството ме съпътства като другар в живота – то е другото ми Аз. Винаги усмихнато и хубаво, с него се чувствам щастлива и сякаш съм в един по-добър свят. Дори трудностите, с които се сблъсквам всеки ден са едно стимулиращо предизвикателство, градивно, позитивно и извеждащо ме далеч от реалността. С картините, които правя, вярвам, че запечатвам един миг от вечността.

Да си художник е дар, трябва да се родиш такъв! Но за да опознаеш света на изкуството, трябва да проникнеш във всичките му форми, да си любознателен, да изучиш, колкото може повече. Там, някъде намираш собствената си естетика, в която се отразяваш. Твоето аз, като художник, което те олицетворява най-добре. Моите предпочитания са в сферата на живописта и по-точно в наивистичния стил.

Важно ли е за един художник да успее да съхрани „детето“ в себе си, според теб?

Детето умее да играе и има голямо въображение. А точно то е ключът към вратите, които водят в света на изкуството.

Освен върху платно рисуваш и върху други повърхности и материали. Разкажи ни върху какви точно и с какво те те предизвикват? Доскучава ли бялото платно в един момент?

Лятото на 2011 година реших да направя творческа пауза. Имам две деца, едното от които тогава бе само на 2 год. Голяма част от времето ми преминаваше в грижи по него. По време на почивката ни изоставих платната и четките, но към края така ме “засърбяха ръцете“, че реших да импровизирам. Изнамерих стари дъски и с флумастрите на децата, някакви хартии и лепило, спретнах първите неща, които кръстих “дървени закачки“. И до сега рисувам върху дърво. Харесва ми чарът, който носи, част от какво е било, каква роля е изиграло в живота на една стара къща. След това събирах дъски, които са части от врати, огради, дюшемета и шкафове. Приятелите също ми носят от къде ли не и всяка е различна – по старост, цвят, форма и големина. Обработвам ги със специални препарати и накрая ги лакирам. Така стават различни и всяка е уникална, сама за себе си. Традиционно обичам бялото платно. Много добре се чувствам в големите размери, защото там откривам новостите за себе си. Също така овладях и малкия формат, определено, докато рисувам върху него, аз си почивам. Усещането е като да съм сама сред природата, наслаждавам се на всеки един детайл и наистина изпитвам истинско удоволствие.

Светът в картините ти е приказен, пъстър, пълен с радост и наивитет. От къде черпиш вдъхновение за този приказен и изпълнен с цвят свят? Живеем в доста по- сив и монохромен свят в реалността.

Оскар Уайлд неслучайно казва: „В един много грозен и разумен век изкуствата заимстват не от живота, а едно от друго. Макар да изглежда парадоксално – а парадоксите са винаги опасни, все пак е вярно, че животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството – на живота.“ И сега е така, в съвремието. Аз съм възхитена от примитива на българските майстори, в които по чудноват начин във византийската образна система се втъкват елементи на европейския барок и класицизъм. Обратната перспектива, искрящият колорит, идеалната светлина, открояваща контурите, любовта към детайла, техниката на полагането на боите са безспорно вдъхновение за моите творби. От тук насетне се водя от волята си да творя и да търси своя пътека в изкуството.

Предстоят ти две изложби. Къде ще бъдат те и какви твои творби ще бъдат изложени?

Тази година за първи път ще изложа рисунките върху дърво. Нарисувах специално за изложбата нови работи, защото от досегашните почти нищо не ми остана. Хората ги харесват, намират ги за много интересни. На 17 май от 18.30 в галерия „А+“ ще открия деветата си самостоятелна изложба. Галерията е разположена в една от малките улички на квартал Капана (ул. „Загреб“ 18), точно на гърба на „Халите“ . Ще останем там с посетителите до късно, замислили сме да има и музика, за да стане истински празник. За тези, които не успеят да посетят изложбата в деня на откриването, експозицията ще продължи до 1 юни. Следващата изложба откривам на 22 юни в арт пространството на «Бизнес Хотел Пловдив» , бул. „Найчо Цанов“ 11. Галеристката Светла Попчева ще организира експозицията, в която ще участва и още една художничка от София.

Какво е твоето мнение за пазара на произведения на изкуството в България? Смяташ ли се за комерсиален художник (в смисъл продаваем)?

Аз вървя по свой път и развивам собствения си стил. Водя се от прости неща в него. За мен е важно картините да радват, да създават щастливо усещане в зрителя. Не знам колко продават другите художници, за да сравня със себе си. В условия на криза, цените ми не са в евро. Може би за това хората не спират да ме търсят, а това много ме радва.

Какво мислиш за кандидатурата на гр. Пловдив за Европейска столица на културата през 2019? Мислиш ли, че Пловдив трябва да спечели и ако да, защо?

С духа който носи, културата и автентичността, градът ни притежава целия потенциал за това. Ако амбициите на тези, от които зависи са безкористни, Пловдив има всички шансове да стане Европейска столица на културата. По-лошо ще бъде, ако всички видим как шансовете ни се провалят, защото някой краде от бюджета и лъже. Тогава лично мен много ще ме заболи.

Виждала ли си знака PLOVEDIV? Какво е мнението ти за него?

Когато го видях за първи път, не знаех какво е. Много ми хареса закачката в логото. Може да бъде всичко. Прекрасно е, че сте уловили любовта в атмосферата на Пловдив и я пресъздавате по този начин.

Според теб логото PLOVEDIV, подходящо ли е да презентира града ни пред света и мислиш ли, че би било удачно да бъде лого на кампанията „Европейска столица на културата 2019“?

Да, защо не! Смятам, че е добра идея PLOVEDIV да представя града ни. С добра рекламна кампания и подходящи хора тази инициатива може да получи подкрепа и по-голяма аудитория. Да се превърне в нещо, като кауза дори. Аз бих участвала в нея.

Какво би пожелала на нашите читатели?

На читателите пожелавам да са оптимисти и да не надават много ухо за лошото. Нека запазят детското в душата си, това е най-прекия път към щастието. И на края, но не на последно място
ОБИЧАЙТЕ СЕ!

Повече за Яна и творчеството й ще намерите тук:

http://www.facebook.com/Yana.Ilieva.Artist

1 Comment

  1. dve v edno! каза:

    Oshte edna stapka kam uspeha! Garancija za hubavi dni, izpalneni sas shtastie. Ne se predanai, krizata shte otmine, za dobrija hudoznik! USPEH! 😉

Вашият коментар