Краси и Веда
15 май, 2012
Зелен бръмбар под дъжда
28 май, 2012
Покажи всички

Улицата

Думите ми са малко.Недостатъчно. Като ги търся, ги няма. И как да ги има, като умът ми ги обича повече от мен. Държи ги за себе си и не ми ги дава. А ако ми даде, е малко. Твърде недостатъчно да пиша. Затова ще оставя улицата да говори. А тя говори. О, и още питаш как говори тя, Нейно Превъзходителство Кралицата на всичко чуто и видяно, Владетелката на всеки тембър на човешка реч и Повелителката на забраната на всеки спектър на мълчание. Улицата.

Ами ето така ми говори: с гласа на Лана Дел Рей и с този на уличните музиканти
(особено на онзи с флейтата…); с гласа на най-добрата ми приятелка и с тракането на
каубойските ми ботуши по паважа (токчета не нося, само днес за малко).

Улицата ме харесва и не ме оставя да скучая: говори ми за трансцедентни реалности
и за изкуството в семплите му проявления; говори ми за котюр елементарност и недодялана
екстравагантност; за множеството форми, които придобиват лицата, отношенията и облаците;
говори ми за неуспеха – колко бързо идва и как лесно си отива; за радостта – от сладоледа,
от сваления килограм, от бялото вино, от най-разнообразни неща; за музиката – и опера, и
караоке, и поп-фолк. Да, и поп-фолк. Не се правете, че не знаете колко шарена е тя. Улицата.
Какво от това като е кралица.

Уморих се да я слушам. Искам да я видя и да я пипна, ако мога да я преживея, нека е
кралица. Заварвам я, както винаги е била. Момче и момиче седят в заведение и си говорят:
за право, за Бог и за бъдещето. Подминавам ги и срещам весели момичета, които са пили
някъде текила със сол и лимон, а сега отиват някъде да пеят каквото им падне и пият каквото ги
почерпят. В 12 часа на Улицата. ОК, дотогава.

Автор: Ася

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.