Есенен Hand Made Day
14 октомври, 2011
Изгубена в превода
21 октомври, 2011
Покажи всички

Спрях се на пресечката на Смисъл и Щастие

[dc]П[/dc]реди няколко дни в училище ни правиха анкета, включваща над 100 въпроса, чиято цел бе да установят колко луди, агресивни и депресирани сме. Отговарях максимално честно на всички въпроси и когато ми върнаха анкетата, единственото, което ми казаха беше, че е съвсем нормално да съм много емоционална и да имам ниска самооценка за себе си. Просто трябвало да се усмихвам повече, да се гледам в огледалото и да се радвам на отражението си и всичко щяло до се оправи.

Не, че съм очаквала някакви грандиозни резултати или пък да ми кажат нещо, което не знам за себе си. Просто ми се стори безкрайно глупаво да симулират някакво отношение и разбиране към проблемите на хората на моята възраст, когато всъщност дори на момичето, което според анкетата е потенциална самоубийца, ѝ казаха да вземе теста вкъщи, за да го прегледа по-внимателно и да го попълни отново, т.е. – да го поправи.

А може би наистина сме сбъркани?

Може би това, че не се интересуваме единствено от височината на обема на косата ни, колко харесвания имаме на статуса си във фейсбук и дали имаме пари за цигари, ни прави аутсайдери? Опитах се да се впиша в компанията, където това бяха най-важните неща, но истината е, че бих предпочела да бъда изядена от акула, отколкото да слушам 45 минути как нечий телефон с тъчскрийн, за който са били дадени повече от парите, които давам годишно за шоколад, е ужасен, бъгнат, стар и 15-годишната ми „приятелка” вече не можела да го понася. Особено когато знам, че съм с най-обикновения телефон за 20 лв.

И защо по дяволите да ми трябва телефон за 2000 лв., когато знам, че няма да успея да го опазя, защото не цялото ми съществуване се върти около това да внимавам да не си разваля маникюра, да не си изпусна телефона, да не би блузката ми да не е изгладена?

Сигурно наистина съм сбъркана, след като си мечтая за това поне за секунда да се откъснем от материалното. И да имаме връзки с хората, които да ни носят приятни емоции, а не само негативни. На всички ни се е случвало да имаме един от онези дни, когато сякаш всичко, което правим е грешно и глупаво. Оглеждали ли сте се край себе си тогава? Обикновено ще видите хора, готови да ви съдят дори за цвета на връзките на кецовете ви.

Ако преди година ми бяха дали този тест, когато влезех в кабинета на училищната психоложка, най-вероятно жената би се обадила на родителите ми, за да им каже да държат дъщеря си далеч от остри предмети. Но сега просто трябва да се усмихвам малко повече. Промяната не е в мен, убедена съм. Промяната е във факта, че се научих да търся хората, които биха ме направили щастлива. Те рядко са перфектни, рядко имат по 1000 приятели във фейсбук, рядко ще ги видите с огромна компания, но никога не биха ме съдили за каквото и да е било. Може и да изглеждат нескопосани от трона на кралицата на бала, но такава съм и аз, затова нямам нужда от повече.

Защото най-дребните неща могат да ни създават истински спомени. Като да купиш минзухари от старата жена на гарата, за да ги подариш на майка си, или да изпратиш писмо на някого, или пък да отидеш до непознат град, за да зарадваш приятел.

Да си поставиш цели, за да можеш при всеки успех да имаш повод да се усмихнеш.

„ Човек е щастлив, когато притежава това, което сам обича, а не това което другите харесват.

 

  Автор: 

  Елена Демирева

 

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар