Рейчъл Роу в Moleskin
18 август, 2015
Нощ Пловдив 2015
„Нощ/ Пловдив 2015“ ще очарова посетителите с повече от 100 събития в 11-то си издание 🗓
24 август, 2015
Покажи всички

Портрет на един артист/ Q&A с Lee Anduze

Срещата ни с Лий Андюз в София приличаше повече на галактическа уговорка между стари познайници по душа, пропуснали да се срещнат поради географски причини. Свърза ни любовта към лиричната музика през разстоянието на времето. Интервюто се осъществи благодарение на двудневната му почивка между полети след участие в Санторини, точно преди да се върне обратно в Лос Анджелис. Личността  на Лий е свеж израз на желанието да съществува чрез изкуството си, антоним на суетата, олицетворение на чистия почти детски порив да изразиш. Иначе казано, поради фините причини, които нямат за цел да пораждат аплодисменти и не очакват от света приток на финикийски знаци. Затова част от музиката му се разпространява безплатно онлайн и е открита като самия него, докато отговаряше на въпросите ми.


Първият ти спомен, в който пееш?
Лий: Първият път, който си спомням бях на седем. Участвах в коледна пиеса, сам на сцената, пеейки и играейки в пиесата. От там нататък просто продължих – лагер в Мичиган, където и да е, просто продължавах да пея.

На колко години беше, когато разбра, че пътят ти ще е в музиката?
Лий: Деветнайсет. Постоянно пеех и преди това, но бях на деветнайсет, когато един ден майка ми купи китара и разбрах „Това е. Това искам да правя.”

Как започна самостоятелните си изяви?
Лий: Участвах в един дует в колежа, казваше се “Cool Waters”. Приятелят ми Брадли, с който пеехме заедно искаше единствено да пее, докато аз имах желание да пиша песните си. Запитах се защо просто не опитам сам. Никога не съм искал да съм в някоя бой банда, имам нужда да съм сам, дори да е его.

Назови решаващ момент, когато си бил на път да се откажеш, но си продължил?
Лий: Участвах в един конкурс „Next Big Star”, изпратих видео и бях сред финалистите. Второ място – не спечелих, но получих достатъчно подкрепа от хора, които твърдяха, че съм добър и трябва да продължа. В началото бях ужасен! Пеех ужасно, държах се ужасно на сцената, но просто продължих. Опитах се да стана по-добър.

Кой е комплиментът, който си получил и е означавал най-много за теб?
Лий: Независимо коя страна посетя, независимо дали добрата дума е от познати или непознати, винаги е един и същ: „Вдъхновяш ме, защото правиш, това което обичаш.” Това ме кара да продължавам. Не съм голяма световна звезда, но това изречение е по-голямо от всичко останало по широкия свят.

V-Sag е известен в България, разкажи ми за креативния процес между вас. Какво беше усещането, докато си сътрудничеше с него за написването на албума Out of My Way”.
Лий: V-Sag ме намери в интернет и ме попита имам ли неизползвани вокали, които да му изпратя. Разменихме си музиката, върху която работехме тогава – добавяхме, променяхме, премахвахме и започваше да се случва нещо много свежо – озовахме се със седем песни за съвсем кратко време, а той се вдъхновяваше все повече. В онзи момент аз просто се вълнувах, че чух гласа си върху електронна музика за първи път написана от някого, който уважавам дълбоко. Живеех сам и леко депресиран в Лос Анджилис.
Бях пътувал много пъти до Гърция преди това и във всеки клуб, в който отивах носех със себе си флашка, която давах на DJ –ите с думите „Чуй това, ако искаш.” Тогава лудост – те чуваха нещо от нея в слушалките и вместо да си я зарежат вкъщи, пускаха музиката ми на място в клубовете. До европейските DJ-и можеш да достигнеш, за разлика от тези в САЩ. Европа е толкова различна. В САЩ просто биха се посмели, ако се опитам да им дам музиката така директно. (смее се)
V-Sag хареса звученето, защото той не е просто DJ, а е музикант като мен. Затварях се в дома си и записвах вокали, пращах му ги. За мен това беше стъпка с единия крак до Европа през океана. Беше заради перспективата, не заради парите. Какво е било за V-Sag трябва да попиташ него.

Ще го направя. Колко време беше необходимо да направите албума?
Лий: Много уиски! (смее се) Не си спомням, но беше доста бързо според стандартите.

The Verge” беше най-популярна от албума в клубовете в България от парчетата в албума. Какво е историята на тази песен?
Лий: Заминах с приятелката ми за Англия, което беше чудесно, но не беше много умно решение, защото всъщност публиката искаше същото, каквото искаше в САЩ. “The Verge” е любимата ми, защото най-накрая предприех тази стъпката – да прескоча ръба, на който бях застанал. Не проработи този скок, но скочих!

Какво остава скрито от публиката от гледна точка на артиста? Кое е ДНК-то на музиката?
(Пауза. Налива си джин и нарича въпросите ми „прекалено психологически“.) Лий: Не знам кое е ДНК-то, но подписът на артиста е в текстовете и пластовете. Понякога се притеснявам колко много записвам, защото винаги искам да добавя още един пласт, да променя хармонията, винаги да добавя, което не е винаги правилно. Може би това, което не чуват хората са всичките пластове, но се надявам да им харесва това, което чуват.

Spirit animal? (Животното, с чийто дух се оприличаваш.)
Лий: Вълкът, защото корените ми са от племето на индианците чироки. Моят дядо е бил чист чироки и за тях вълкът е имал огромно значение. Има една история за светлия и тъмния вълк, интересно ми е как си намира пътя, но няма да ти я разказвам сега – тя е татуирана на ръка ми.

Lone Wolf Oddysey е готов, онлайн и свободен за сваляне. В албума овориш за преоткриване, какво е преоткриването за теб?
Лий: Обичам да си угаждам, но едновременно с това се вманиачавам – ако искам да направя нещо съм в него директно. Преоткриването за мен е да си дам времето, което ми е необходимо, за да напиша албума; пиша книгата и се гледам отдалече, после изрязвам излишното. Нещо като това, което Куинси Джоунс направи с Горилас – нахвърляш парчета, но искаш да остане само онова, което те придърпва към музиката. Вчера бях в Северна Гърция, в Драма и чувам в някакво кафе да звучи музиката ми. Това е моята визия за кръг, който се затваря, който се е запълнил – САЩ винаги ще си е там, но тук в Европа отношението на хората за мен е много по-лично.

Два дни си в София, първо впечатление от града?
Лий: България е добре запазена тайна! А ако имам дума за София като град – тя е прогрес.

Какво си пожелаваш, докато си тук?
Лий: Това което преживявам сега. На хиляди мили съм от дома си и ми задаваш въпроса, защото искрено се интересуваш от музиката ми. Не мога да искам повече.

Официален сайт: https://anduze.bandcamp.com/
FACEBOOK: www.facebook.com/lee.anduze
DJ ANDUZE: www.mixcloud.com/Anduze/
YOUTUBE: www.youtube.com/watch?v=klsomXLBGqw 

Web Page: Светлина Трифонова

Вашият коментар