Дискусия за площад Централен
29 ноември, 2013
Freddie
Фреди
1 декември, 2013
Покажи всички

От телевизора към манджата и обратно

телевизорЕто, вече работният ден е история, навън отдавна се е стъмнило и сядането на вечеря, наред с потракването на вилици и чинии, като по неписано правило, се следва от неизменното включване на телевизора. Не. Аз не гледам телевизия. От доста време вече. Но този път реших ей така, да пробвам. Пък и по класически обичай от незабравеното ни и далеч недалечно минало, нищо не върви по-добре с храната освен една всеобхватна и обобщаваща в едно света и у нас, и у вас, централна новинарска емисия. Че откакто сме цифровизирани (а май и преди това, ама не толкова „ейч ди“), даже може и няколко да ги сменяш и гледаш по едно и също време, че и да ги повтаряш. Та ако все пак не си достатъчно удовлетворен от новините по някоя от многобройните телевизии, коя от коя с по-големи претенции за аполитичност и безпристрастност, винаги имаш възможност да натиснеш копчето и с един кратък цифровизиран замах да превключиш на конкуренцията.

Та тъкмо си превключил на въпросната конкуренция и пускат реклама. Същото и по останалите канали. Негласно споразумение, почти се усмихвам. Но само за кратко, защото ме поваля една лавина от инфантилност, граничеща с безумие, липса на всякаква оригиналност и спонтанност с едничката цел да ме накарат да купя нещо, което никак не ми харесва и от което съвсем нямам нужда. И то в най-гледаното телевизионно време. Така минават 10 минути (10 минути, между другото, са страшно много време!). Или са само 10 минути, а ти се чувстваш затъпял с 10 години…

Не знам дали тази тенденция с масовото оглупяване на телевизионния зрител ще придобие някога отрицателен знак. Това оглупяване яростно се поддържа още от ранни зори. Е, хайде, сутришните блокове все пак успяват да разсънят в нас някакво чувство за социална принадлежност, съгласие или несъгласие с краткотрайните политически престрелки, разиграващи се между няколко стола с по чашка минерална вода, прекъсвани за пореден път с класическото „запазваме си правото да продължим този разговор”. Защото политическите спорове са необятни, а разграфеното до минута телевизионно време – не.Така неусетно се пренасяме в поредното магазинно предаване („магазинно”- каква дума само!), където с много любов и огромна доза инфантилност ще ни дадат тон за деня, годината и живота като цяло с редовното анонсиране на ретроградния Меркурий в Овен, ще ни покажат как да ползваме резен краставица срещу подпухнали очи и ще ни запознаят с героите от поредното абсурдно риалити, които смело ще се оправдават защо не са си прали чорапите „в къщата”. Все неща от първостепенна социална и интелектуална значимост! А това за риалитата („риалити”-и тя каква дума!) е толкова обширна тема, че изобщо няма да я започвам. Работата е там, че всъщност така не друг, а именно драгият телевизионен зрител рискува да се окаже и то съвсем реално, съквартирант, затворен в телевизионна къща на абсолютно манипулиране и тоталната дезинформация, само, че този път без опция за „изгонване”.

Отдавна са ни изгонили нас от гледането на телевизия. На пръсти се броят качествените предавания за култура, политика, изкуство, книги, четене

И добре, че все още ги има, макар и смачкани, притиснати някъде между слабоумния наивитет на „магазинните” предавания, потресаващия инфантилизъм на рекламите и разбира се – буйните и нестихващи словесни пожари в изпразнената пленарна зала на Народното събрание, където някакви хора с някакви фирми, имоти, телевизии и банкови сметки се надпреварват един друг кой по-рано е прочел „Винету” или Достоевски. Но никой май не е прочел българската история от ’44-та до ‘89-та. Пък и от ’89-та до сега, макар, че всъщност те самите са изписали най-мръсните й страници. Пък нека тези, които действително са чели Достоевски да си викат отвън 100, 200, колкото си искат дни… Кучетата лаят, керванът си върви.  А междувременно същите тези герои от баш риалитито в Парламента, досущ като в риалити се „номинират” за изгонване един друг и осъзнавайки, че по отделно всички еднакво страдат  от електорална немощ и всички еднакво спортуват шизоидна партийна миграция, в края на краищата стигат до абсурда на лицемерното обединение на дори понякога пълни идеологически противоположности. Естествено, гарнирано с „братска” прегръдка и извинение, смело стъпили на врата на всенародната любов, докарана на площада. Почти  „и плеснат с ръце, па се прегърнат”. Само дето Ботев би се обърнал в гроба при вида на тази жалка сцена, гарнирана с минерална вода и сандвич за всеки един представител на същата всенародна любов, дръзнал да попътува из държавната железопътна или сухопътна мрежа към София или Пловдив, та логистически да поприсъствува на някакъв пловдивски протест срещу правителството или някакъв друг софийски протест, както го обявиха „срещу омразата”… Колко му трябва на стадото – само сандвич и вода… А, да – и малодушие.

Та от сандвича и минералната вода, неусетно преминаваме отново към манджата.  Защото ето – вече работният ден е история, навън отдавна се е стъмнило и сядането на вечеря, наред с потракването на вилици и чинии, като по неписано правило, се следва от неизменното включване на телевизора.
Не. Аз не гледам телевизия. И даже съжалявам, че си изгубих времето да пробвам. Не желая повече да съм участник в глупавото им риалити, дори и само за експеримент с продължителността на една вечеря.

Отдавна са  „номинирани” всичките за изгонване и ги очакваме на „елиминации”. Всичките!

Вашият коментар