I love second hand
Love At Second Hand
11 февруари, 2012
Имплантирай ми Любов!
14 февруари, 2012
Покажи всички

Няколко разхвърляни мисли за Трифон/Валентин

Здравей драги читателю,

Най-накрая и аз се осмелявам да напиша няколко реда. Всъщност по темата, която ще пиша, ще се получат малко повече. Сега е времето да ти кажа, че аз съм на 15 години. Погледът ми над нещата може би е пълната противоположност на това, което ти си мислиш /предполагам/. Добре ще е вече да разбереш над какво ще разсъждавам. В навечерието на „празника” 14 февруари е редно и аз да напиша някой друг ред… :)) Забелязала съм, че този ден отключва различни представи у всеки човек какво всъщност се празнува. Главно „празникът” на любовта и виното. Както написах по-горе аз съм на 15 години , но не очаквай животът ми да е сапунен сериал. Нямам особени любовни перипетии. Да кажем, че това, с което мога да се похваля, е нормално за моето десетилетие и

половина/зависи какво разбира всеки под думата нормално/. Но да започна от по-рано. Какво празнуваме на 14 февруари? Свети Валентин? Трифон Зарезан? Трябва да вметна, че вероятно говорим за една и съща личност. Според легендите и това, което е останало като писмени източници, свети Валентин и свети Трифон са живеели по едно и също време. И двамата са били лечители и са имали мъченическа смърт. Живеят около 255г. н.е. Вероятността  тези светци всъщност да са един и същ човек е голяма. Излишно е обаче да споменавам, че свети Валентин се почита като светец от католиците, а свети Трифон от християните, защото тук няма да говорим за религиозните общности и да правим някакво разделение. Малко нещата в милата ни родина нямат значение. Добре, че беше съседът бай Тотю да ме просветли малко. Когато човечецът беше на градус, винаги ми казваше: „Най-великият ден е този, в който свети Валентин и свети Трифон се съберат да си пийнат по една домашна, пък току виж и аз намажа нещо.”. Днес вече разбирам какво се е опитвал да ми каже. Сигурно за хазяина му чичо Трифон. Тъй като той празнуваше имен ден на 14, всеки път се вдигаше „щур купон” с мнооооооого „домашна” и вино. Най-интересно ставаше, когато едни жрици на любовта излизаха от къщата предхождани от полиция. /уоу/ По-интересната част и това, което ме вълнува най-много е защо е нужен празник на любовта /за момент да игнорираме виното/ Все пак нужно ли е само в един от годината да се посвещава на това да показваме на някой любовта си? Вярно е, че ние потомците на Бай Ганьо трудно изразяваме какъвто и да е вид чувства и може би на 14 е добър повод да се разнежим. Но замисли се. Ако наистина обичаш един човек, няма значение дали е приятел, гадже, баба, чинка /и прочие/, няма да ти е нужен специален повод да изразиш чувствата си.  И това ме навежда на мисълта, че истинската обич е ключът към това човек да съумява да каже и покаже своите емоции и чувства без повод. Като цяло намирам идеята някой си светец да ме подканва да изразявам чувствата си за налудничава. Друг е въпросът, че някои „младежи” като бай Тотю празнуват „влюбени в бутилката+любовна фея”. Редно е да кажа, че и аз не съм „белЪ овсЪ” и съм опитвала алкохол. Не е нещо, което да ти носи някакво удоволствие и наслада /поне за мен/.  На моите години да си купиш алкохол е по-лесно, отколкото да си купиш книга. Жалко, но факт. Тъй като аз съм тотален разбивач на порочните практики реших на 14 да отида да някоя книжарница. Може би някоя книга ще успее да плени сърцето ми. /и джоба ми/ Не оставайте с грешното впечатление, че аз съм студен и безсърдечен човек. Преди 1-2 години ми се случи нещо, което преобърна тотално представите ми за живота. Нямам особен социален опит /все пак съм на 15/, но родителите и някои учители са успели да изградят в мен възпитание и ценности, които ме карат да съм горда от това, че съм човек. Радвам се на всеки един ден от живота. Обожавам семейството и приятелите си и не се страхувам да го казвам и показвам всеки път, когато имам възможност. Вярвам, че една усмивка или мил жест може да промени настроението на всеки. Вярвам, че всяка мечта подкрепена с малко надежда би вдъхнала стимул за живот на всяко същество. Вярвам, че всяко същество, всеки човек има някой до себе си, когото обича. Това беше и от мен и моите „няколко реда”. Обичайте се, хора! :))

 Автор:
 Катерина Рашева

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

1 Comment

  1. Krysha каза:

    скучно… по-добре спри с опитите да пишеш „няколко реда“

Вашият коментар