„Качествената българска литература привлича млади читатели“
30 януари, 2012
33° север – 33° изток33° North – 33° East
6 февруари, 2012
Покажи всички

ЛЮБОFF LOVEoff

Седя със зомбиран поглед пред монитора, с уста, пълна с разтопен черен шоколад, и се почесвам. Как горчи, и как е сладък същевременно и не мога да му се наситя. И отровен да беше, пак бих си го натъпкала в устата, докато се разтопи бавно от топлината на езика ми и потече по небцето ми като гъста, лепкава, черна отрова… Адреналин, окситоцин, допамин, серотонин, ендорфини – цялото ангелско войнство се вливат с мощни тласъци в кръвта ми… Сърцето ми се разтупква като крилете на шизофренична пеперуда, а пулсът ми напъва да скъса аортата; тича, бяга, препуска бясно по невроните ми, от корените на настръхналата ми коса, та чак до свитите до болка пръсти на левия ми крак…


I
am sitting with zombie eyes staring at the monitor, with a mouth full of melted dark chocolate and I scratch myself. How bitter it is and how sweet and how I cannot get enough. Even if it was poisoned, I would still stick it in my mouth until it slowly melts from the heat of my tongue and my goes down my palate as a thick, sticky, black poison … Adrenaline, oxytocin, dopamine, serotonin, endorphins – the whole angelic host flow with a powerful drive in my blood … my heart beats as schizophrenic butterfly wings, and my pulse pushes to break the aorta, runs, galloping madly through my neurons, the roots of my bristling hair, and narrowed down to a pain in toes on my left leg… How naive is the woman’s heart. It would sell its soul for a drop of bitter bliss. To drink from the last two distant, icy eyes, sinking into their deadly whirlpool and again and again and again to go back again and again and again and again, like a moth, burned hundreds of times its wings candle flame … And tears and blood drops hot not touched them. Yet I want to be there. To sink into the corner they want to get burned, I want to drown, to die from it … I want to bury your nose in the clothes and fill their goals lungs and unhappy all your cells with your scent. With the scent of happiness. How to watch again fly to and fro behind the glass door that separates us. Reaching out, almost touch, so, so close to … Touch my tears, let’s burn your skin to go inside you over the wound. We turned everything there will become sand springs, and silence with a song will punish. Poisons me! Dismember me, bury me, I will love you! I hate you … But they want. So, so hard to knock a nail in the blood you want, and do not let anyone, ever … I make my bed and will turn the land, black … I want to hear again the whisper of your heart in your ear, and to lose consciousness of happiness … I hear the roar of the wings of the angelic choir among desert sighs, yearnings of one tornado, and pray, pray out loud, let the rain drop, to wash away the rust of my eyelids heavy, because I can, I I do not want … Sharp and prolonged horn rips me from my stupor Imperial. Saliva drooling on my keyboard, mixed with dark chocolate and aha-aha become short of passion. Love is like a bitter, black, sweet, melting chocolate. And as bitter, I want to drink drop by drop, piece by piece, until my heart burst of euphoria. And you, you do not need to tell me that you love me. I know everything. And I do not want to listen because they are just words. And they taste bitter. Author: Endorphins Illustration: Miguel

Как наивно е женското сърце. Душата си бихме продали за капчица от горчивото блаженство. Да изпиваме като за последно две далечни, ледени очи, да потъваме в техния гибелен водовъртеж, и пак, и пак, и пак да се връщаме, отново и отново, и отново, и отново, като нощна пеперуда, опърлила стотици пъти крилете си на пламъка на свещ… И сълзите, и капките гореща кръв няма да ги трогнат. Но въпреки това искам да съм там. Да потъвам в ъгълчето им искам, да се опаря, да се удавя искам, да умра от това искам… Да заровя нос в дрехите ти и да напълня целите си нещастни дробове и всичките си клетки с аромата ти. С аромата на щастието. Да гледам отново как прелиташ насам-натам иззад стъклената врата, която ни разделя. Протягам се, почти те докосвам, ето, толкова близо си… Докосни сълзата ми, нека изгори кожата ти, за да вляза вътре в теб през раната. Ще преобърна всичко там, ще превърна пясъка в извори, и тишината с песен ще накажа. Отрови ме! Разчлени ме, зарови ме, пак ще те обичам! Мразя те… Но те искам. Толкова, толкова силно, да забия нокти в теб до кръв искам, и да не пускам никога, никога… Ще си постеля и ще се завия със земята, черната… Искам отново да чувам шепота на сърцето ти в ухото си, и да загубя съзнание от щастие… Чувам грохота от крилете на ангелски хор, сред пустиня от въздишки, сред торнадо от копнежи; и моля се, моля се на глас, пускайте дъжда, пускайте, да отмие ръждата от клепачите ми тежки, защото не мога повече, не мога, не искам… Рязък и продължителен клаксон ме изтръгва от височайшия ми унес. Слюнката ми капе по клавиатурата, примесена с черен шоколад, и аха-аха да стане късо съединение от страст. Любовта е като горчив, черен, сладък, топящ се шоколад. И колкото и да горчи, искам да я изпия капка по капка, парченце, по парченце, докато сърцето ми не се пръсне от еуфория. А ти, ти не е нужно да ми казваш, че ме обичаш. Аз всичко знам. И не искам да слушам, защото това са просто думи. И от тях горчи. Автор: Ендорфина Илюстрация: МиГел

1 Comment

  1. Plamena Georgieva каза:

    Абе, тва на рисунката Галина ли е??

Вашият коментар