Среща с Георги Господинов
15 декември, 2013
Нищо общОбективно погледнато
22 декември, 2013
Покажи всички

Критикът като кълвач

 …или една малко по-дълга статия

Хубаво нещо са баровете. Раждат дискусии, несподелени любови, разбити мечти на пода, счупени бирени надежди, асоциации с Линч, намигвания и още много пълнокръвни спомени, затворени в буркан с греяно вино.

 

Нощите са тихи, носи се аромат на канела и обелени ябълки. Един критик тайнствено се носи по главаната улица. Не се носи като Пина, а по-скоро като Лорка. Сгушил се е. Прибрал се е в малките си шарени детайли, връщащи го към Раковска 108 А, причините, следствията, сълзите, алкохолът, счупените врати, мръсният килим, старите прозорци, първият Хамлет, вторият Гърдев, последната Офелия. Критикът се носи някъде към хоризонта, където мечтае да срещне другото си „аз“. В студената зимна задъханост той се е отправил към търсене на диалогичност, тъй като в монологичността има опасност да изпадне бързо и самоунищожително. А той не би желал. Минавайки през притихналата градина той среща един кълвач. Кълвачът упорито чука по повърхността на дървото. Заел е позиция на стабилност и може да седи така с часове, докато от трудолюбието и волята му не се родят малки дървени смисли и изречения. Кълвачът е с професия древна и странна. В истински танцов и музикален екстаз, подчинен на лудешки ритъм, „трак-трак-трак- а а а а –траааак- трак –трак-трак“ , птицата кове своята история. Интересува го посоката и това, което може да се появи от дупката. Критикът е кълвач, който знае, че винаги може да изкара нещо от дупката.

Та, смехурковци и смехурки, винаги ми се е искало да си поговоря с вас за „това“, или „онова“, което вие наричате „критика“. За този мистичен скитник, за този изтерзан и незабелязан площаден гълъб, за горския ковач-кълвач на театралната интерпретация. Иска ми се да започна, или да завърша, да потракам малко около великата предубеденост на народа. Там, в неговата глава, в неговата мисъл, седят няколко увехнали от времето понятия. Няколко изречения, които не са търсили вариант да се осъществят под друга форма освен ограничителната. Така е, хората обичат да слагат ограничения, как иначе ще се различат от диваците? Най-често срещаното определение, което съм чувала за критиката е, че тя е нещо, което критикува. Това е феноменално, разбира се, то е като да кажеш, че красотата е красива. Кой би помислил нещо друго ? Най-баналното определение, което съм чувала е, че тя само мрънка. Най- скучното, което ми е минавало през ушите е, че тя е злобно излияние на хора, които няма какво да правят. Най-затвореното понятие за критиката е, че тя е подробен анализ на дадено произведение. Без да изпадам в подробности относно историята на критиката и нейното състояние и отношение в контекста на българската реалност, ще подскажа, че има много да се пречупва, има какво да се „отваря“, да се променя, да се опитва. Критиката на родната ни почва живее в затворени понятия и разбирания за себе си, които понякога единствено тя самата може да осмисли. Може би на това се дължи и измамната нагласа на хората. Контекстът е нещо, което се променя бавно и сложно, но него ще го оставя сега на кълвачите, мравките, бухалите, совите, елените…

Смехурковци и смехуранки, самото ми обръщение към вас би трябвало да подскаже, че критиката не е само сложно написан текст, който трябва да се чете от обикновения човек с дебел речник и няколко свободни дни за превод. Тя не е самоцелен анализ. Не е последна спирка на неосъществен актьор ( моля, това вече наистина е много изтъркано! ) Не е егоцентричен акт на самоизразяване, в който пишещият иска да си изкара цялото недоволство на света. Не е лошо и добро, „харесва ми“ и „не ми харесва“. Не е типична и нестандартна. Погледнато реално на това в каква социална позиция се намират днешните критици, само истински силната любов към това, което правят може да поддържа желанието им да пишат. Нищо друго, повярвайте ми …

IMG_9579

 

Критиката е отделен текст, роден от интерпретацията на театралните видения в сънищата на критика.

Критиката е тиха отговорност, която позволява на самотата да се првърне в творчество над творчеството на някой друг и това да не е плагиатство, а флирт на ума.

Критиката е неистов копнеж по разчитането на знаци и превръщането им в думи.

Критиката е изречение, което можеш да пишеш цял живот и никога да не се чувстваш изчерпан.

Критиката е любов тогава, когато нищо друго няма.

Критиката е метатекст, който влиза в театъра от една врата и излиза през друга.

Критиката обича повече от себе си всички актьори, режисьори, сценографи, композитори, осветители , озвучители…Инак никога не би правила това, което прави.

Критиката е съзнание, което запечатва неща, които не са очевидни.

Критиката е камера, която разбира защо актьорът прави това движение, а ако не го разбере, ще се опита да намери собствено обяснение, което да Ви изненада.

Критиката е отделно съществуващ свят, който се провокира от други светове и ги обединява в едно – написаният текст.

Критиката търпи критика постоянно, за разлика от обектите, които я вълнуват.

Критиката не раздава правосъдие и заключения, тя предлага различен ракурс и ъгъл, под който да снимате „филма“ си.

Критиката се ражда благодарение на необходимостта на пишещия да види отвъд видимото, да усети отвъд очевидното, да проникне отвъд предвиденото.

Критиката съществува със свой собствен език. Понякога не всички го разбират и разчитат, но това означава, че светът все още е неразгадан и трябва да опитате отново.

Критиката е фундамент построен върху вече съществуваща реалност. Смесването на двете е близко до изживяването над сюрреалистична картина.

Критиката не винаги носи очила, куца е, има брадавици и е белокоса. Това чух в първи курс от един актьор. Внимавайте, критиката може да носи високи обувки и да ходи на тях, веднъж в живота си е слагала обица на неподходящо място, обича мръсни вицове и танцува неравномерно.

  Критиката е

  И ще бъде

  Защото ще продължавате да обсъждате

  Какво точно е тя

  А ако това изчезне

  Ще се омаловажи и самото  изкуство

  Каквото е и Тя.

 

Снимка: Димо Митев

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.