Дена Попова за Пловдив
14 февруари, 2014
„Мъжът на жена ми“
25 февруари, 2014
Покажи всички

Когато всички (не) спят

Между 5 и 6 сутринта той притихва. Изчезват и последните съмнения, викове, изблици.

Оглеждам се да го видя. Така е някак по-истински, по-Той , по-жив от всякога. Очите му са вперени в небето, а от там на парцали падат неизречени мисли, копнежи, смехове.

Снимам го, запомням го, опитвам се да възпроизведа в съзнанIMG_9566!ието си всяка малка стъпка, всеки жест, всяко намигване, за да го съхраня като моя тайна за моментите, когато не сме заедно.

Рано, много рано, той е почти сърдит, почти мрачен, почти полудял. Врявата е изчезнала, само закъснели скитници пеят някъде отвъд хоризонта. Отвъд пулсовете му се ражда нашата песен- аз с фалшива мелодия, той верен на дивашкия си самотен характер.

По дланите му се стича влага, по кръвта му живее тишина, в която се прибирам и се превръщам в клетка, част от тялото му. Като объркан пътник в нощта. Скрива ме зад миглите си и ме оставя там да сънувам. Да сънувам прозорци, къщи, улици, тичане, скачане, снимане, рисуване, лудост, опиянение. Да сънувам белите му дробове как издишат всяка една човешка съдба и я превръщат в странна игра на сенки и светлини.

Рано или късно, нощта се изнизва изпод клепките му и той ме пуска да се прибера вкъщи. Осветяват ме последните му прозявки , танцувам по закъснелите му думи и ходенето ми се превръща в най-шеметната неиздържала изповед.

Опитвам се да му кажа нещо. Още преди да съм отворила уста, той казва: „Шшшшт!“ и ми посочва една стара сграда. Тъмно е, прозорците са скътали съня на хората. Поглеждам и виждам отражението му. Знам, че ще го виждам още много дълго.

Обръщам се да го зърна преди да кажа „Лека нощ“ или… “Добро утро!“ Но той се е скрил зад ъгъла.

Поглъща и издишва животи.

Когато е там го обичам.

Като да ми е за първи път.

Пловдив.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.