Kaleidoscoping Bulgaria, изложба на Филип Цимерман 🗓 🗺
19 юни, 2016
ONE DESIGN WEEK 2016 или как един профан оцени изкуството. 🗓
21 юни, 2016
Покажи всички

Интервю с Филип Цимерман

Защо реши да направиш тази изложба?
Някак си в България имам по-силно желание да създавам. В Германия имам чувството, че средата е пренаситена от оферти за културни мероприятия. Нямаше смисъл да съм един от хилядите, при положение, че те имат много повече опит. В България няма огромна културна инфраструктура, така че не е необходимо да инвестираш толкова много, за да бъдеш чут и видян. Отделно мисля, че повече хора се интересуват какво мисля и имам да кажа, защото съм чужденец и имам различна гледна точка. Искам да покажа изложбата и в Германия, защото хората там нищо не знаят за България. Интересното е, че в Германия изложбата трябва да изглежда различно, с повече снимки, за да даде идея на посетителите какво е усещането да живееш тук.

Преди да дойдеш в България, знаеше ли нещо за страната? За арт сцената тук?
Направих си голямо проучване, преди да дойда тук – не исках да си губя времето в търсене на себеподобни, след като мога предварително да знам къде се събират. Разбрах за artnewscafé, One Architecture Week и Melformator. Готините хора от PLOVEDIV не открих в интернет [смее се]. През престоя си тук разбрах, че приятелствата не се градят на общи интереси, а на вяра един в друг.

В допълнение прочетох и една книга на чужденец, посетил България през 90те [Grandhotel Bulgaria: Heimkehr in die Vergangenheit Roman], времето на „демократизация“ и икономическа криза. Беше ми много полезно да разбера исторически контекст на съвременна България.

Има ли я хипстърската култура тук?
Съществува, но е доста малка. И е малко по-изтънчена и снобарска. Хората трябва да прекарват повече време да се забавляват. В моя град в Германия [Карлсруе] да си „хипсър“ значи да се придвижваш с колело, да пиеш Club Mate и да ходиш на нелегални рейв партита сред природата. В Пловдив означава да си на дискусии за съвременно изкуство, да философстваш за музиката, без да се наслаждаваш на дансинга.

Изложбата ти съпоставя старото с новото, различните култури, но все пак изглежда цялостна. На какво се дължи?
Това е магията в държавата, чудя се какво я държи да съществува.

Отказа ли се да включиш изображения, за да не обидиш хората?
Не съм изключвал нищо – искам изложбата да е честна и неутрална. Не искам да показвам само красиви снимки като от туристическо списание, а не искам и да показвам само снимки на ромски квартали с лоши жилищни условия, както правят чуждестранните таблоиди. И двете са изкуствени.

И все пак няма снимки на сирене, кисело мляко и рози – неща, които българите държат да използват навсякъде…
Не виждам особената естетика на сиренето и киселото мляко (розите са клише), нямат и голяма роля за състоянието на обществото. Ако някой те попита „С какво се идентифицираш?“, ще отговориш ли „Със сирене, кисело мляко и рози?“ Хората по-скоро биха казали „Ракия, чалга и кифли“. Разбира се, може да се използва за културен символ, но за тази изложба предпочетох други символи, които според мен са по-силни. Защото има ли голяма разлика за начина ви на живот, ако започнете деня си с корнфлейкс или със сирене?

Повече за изложбата можете да прочетете тук.

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар