Kaleidoscoping Bulgaria, изложба на Филип Цимерман 🗓 🗺
19 юни, 2016
ONE DESIGN WEEK 2016 или как един профан оцени изкуството. 🗓
21 юни, 2016
Покажи всички

Интервю с Филип Цимерман

Защо реши да направиш тази изложба?
Някак си в България имам по-силно желание да създавам. В Германия имам чувството, че средата е пренаситена от оферти за културни мероприятия. Нямаше смисъл да съм един от хилядите, при положение, че те имат много повече опит. В България няма огромна културна инфраструктура, така че не е необходимо да инвестираш толкова много, за да бъдеш чут и видян. Отделно мисля, че повече хора се интересуват какво мисля и имам да кажа, защото съм чужденец и имам различна гледна точка. Искам да покажа изложбата и в Германия, защото хората там нищо не знаят за България. Интересното е, че в Германия изложбата трябва да изглежда различно, с повече снимки, за да даде идея на посетителите какво е усещането да живееш тук.

Преди да дойдеш в България, знаеше ли нещо за страната? За арт сцената тук?
Направих си голямо проучване, преди да дойда тук – не исках да си губя времето в търсене на себеподобни, след като мога предварително да знам къде се събират. Разбрах за artnewscafé, One Architecture Week и Melformator. Готините хора от PLOVEDIV не открих в интернет [смее се]. През престоя си тук разбрах, че приятелствата не се градят на общи интереси, а на вяра един в друг.

В допълнение прочетох и една книга на чужденец, посетил България през 90те [Grandhotel Bulgaria: Heimkehr in die Vergangenheit Roman], времето на „демократизация“ и икономическа криза. Беше ми много полезно да разбера исторически контекст на съвременна България.

Има ли я хипстърската култура тук?
Съществува, но е доста малка. И е малко по-изтънчена и снобарска. Хората трябва да прекарват повече време да се забавляват. В моя град в Германия [Карлсруе] да си „хипсър“ значи да се придвижваш с колело, да пиеш Club Mate и да ходиш на нелегални рейв партита сред природата. В Пловдив означава да си на дискусии за съвременно изкуство, да философстваш за музиката, без да се наслаждаваш на дансинга.

Изложбата ти съпоставя старото с новото, различните култури, но все пак изглежда цялостна. На какво се дължи?
Това е магията в държавата, чудя се какво я държи да съществува.

Отказа ли се да включиш изображения, за да не обидиш хората?
Не съм изключвал нищо – искам изложбата да е честна и неутрална. Не искам да показвам само красиви снимки като от туристическо списание, а не искам и да показвам само снимки на ромски квартали с лоши жилищни условия, както правят чуждестранните таблоиди. И двете са изкуствени.

И все пак няма снимки на сирене, кисело мляко и рози – неща, които българите държат да използват навсякъде…
Не виждам особената естетика на сиренето и киселото мляко (розите са клише), нямат и голяма роля за състоянието на обществото. Ако някой те попита „С какво се идентифицираш?“, ще отговориш ли „Със сирене, кисело мляко и рози?“ Хората по-скоро биха казали „Ракия, чалга и кифли“. Разбира се, може да се използва за културен символ, но за тази изложба предпочетох други символи, които според мен са по-силни. Защото има ли голяма разлика за начина ви на живот, ако започнете деня си с корнфлейкс или със сирене?

Повече за изложбата можете да прочетете тук.

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.