One Dance Week 2014
14 август, 2014
Culture’s World
21 август, 2014
Покажи всички

Интервю с Иван Янев

Иван Янев

Ей с такава усмивка ще ви посрещне Иван Янев от What a Monstar! (правят го заедно с Никола Сивков) Кафенце ще направи, водичка ще сипе. И ще се настани удобно до вас, за да си побъбри – независимо дали ще сте някой чичо, който търси упътване из улиците на Капана, или съседката на магазина (намиращ се на ъгъла на ул. Златарска и ул. Загреб).

Ванката рисува чудовища. Не от страшните. Засмяхме се като заговорихме за „чудо – вижте“, защото са малки чудни същества, които трябва да бъдат видени и носени. Ванката рисува чудовища – но и той не е от страшните. С него се говори много лежерно. Беше донесъл свои минали проекти, снимки като дете, тефтерчета с причудливи симпатяги. И именно затова разговорът започна по-различно.

„Баща ми ми купи първия компютър през 98-ма…“ „Ама това ти ли си? Стига, бе!“ – гледам негова снимка от преди време и искрено се забавлявам. „Тука съм… тука съм студент,“ отвръща замислено. „Ами сега на колко си?“ „Сега съм на 28.“ И реших да си го разпитам както е редно.

Какво си правил в Германия?
Преди това… Езикова гимназия завърших в Стара Загора, с немски. Още като ученик в 11 клас участвах в една програма – Youth For Understanding – и отидох в Германия за една цяла календарна година. В немско семейство живях. Тогава проговорих немски като… беше си близо до Берлин… и си говорих Berlinerisch. Върнах се, завърших си гимназията и след това кандидатствах на пет места като студент. На пет места – туризъм.

И тука отваря една скоба.
Майка ми е художник. Тя ми ги носи на хартия, а аз ѝ ги качвам на компютъра. Обаче не ми се работеше на компютър. Научих испански във влака – много ме влекат езиците. И именно заради това исках да уча туризъм. На едно от тези пет места във формуляра можеше да се попълни и второ желание. Написах си Дигитални медии. И в крайна сметка от тези пет места с туризъм, записах си Дигитални медии в Бремен. Много красив град. Образованието не е посредствено там, а абсолютно нулево – нищо не взех. Не казвам, че е така за всички, но за мен беше.

Защо Пловдив сега?
Как стигам до Пловдив? Като бях малък много обичах да прерисувам. Комикси, на майка ми неща, на Пикасо. И от това цялото прерисуване ми остана като имам нещо за писане в ръката, несъзнателно започвам да шаря – лист, стена, рисувал съм върху хора по партите. Не съм художник, не съм творец, но имам ли нещо за драскане…

От университета ме пратиха на практика в Полша, въпреки че бях писал Бразилия. И си викам, като ще е Полша, по-добре в България. Свързах се с НБУ – и за един семестър там научих повече, от колкото въобще. Освен, че научих много, страшни връзки направих. Професорът по Семиотика ме представи на семинар пред „големите глави“. И така ме препоръча на Saatchi & Saatchi. Преместих се в София за един семестър (имах право да си взема един свободен семестър). Нещо обаче не се получиха нещата. Седнах, направих си едно портфолио. Викнаха ме от Euro RSCG – получавам мейл от един ред „Ела в понеделник в 10.“ Отивам, няма никой освен секретарката. Изчаках си. Дойде криейтив директорката и вика „Какво става, младеж, какво ще правим?“ „Една практика?“ Дадоха ми един брийф. Направих го. „Хубаво, оставаш.“ Там се запознах с Росито [Росица Бочукова, скоро ще побъбрим и с нея].

И най-накрая след осем години завърших бакалавър. Хората стават лекари за това време. [смях] И пътувайки напред-назад с един мой приятел… купихме си кабрио за 800 евро, натоварихме колата със спални чували и такива работи… тръгнахме по Средиземноморието. И отиваме в Аликанте. Имахме си ритуал – спираме се, взимаме си храна. Седнали сме си под едни палми, изкарали сме си сирената, доматите и си правим яденето. Имаше един магазин наблизо – влезнах, гледам – подобни на моите неща, ама детски. И си викам „Не мога ли и аз да си направя? Ще си направя едни тениски, ще си купя един принтер…“ Този принтер струва 15 000, ама това не го знаех. Мой приятел икономист, Сенса, искаше да помогне и заедно с Колю [братовчеда] направихме фирмата.

Човек като каже чудовища и си представя страшни, грозни, а твоите са сладки, мили. Имаш ли си някакво любимо? Имена имат ли?
Имам любими, да. А като ги сложим на тениска, слагаме им и имена, за да можем да си ги отличаваме – „Рибока“, „Сладоледа“, „Бобеца“…

Какво не можеш да рисуваш?
Не мога да рисувам… нищо не мога.

Ама как така, тези всичките неща тука си ги рисувал!
То е рисувано, ама не мога да ти нарисувам лице, сграда, живопис.

Защото ти е скучно или…
Не, просто не мога. Знаеш ли защо не мога? Майка ми e с изключителен стаж като учител по рисуване. Хиляди пъти сме сядали да ме научи на перспектива. Сядаме си, обяснява ми с молива – лист след лист, след лист. И след два часа обяснения ми казва „Хайде, ти си!“ И аз си държа молива, гледам и не мърдам. „Хайде бе, Ванко, сложи две-три линии, почни от някъде.“ „Чакай, мамо, не мога. Трябва да го видя в очите си.“

И тука очите му сякаш замръзват. Концентрира се. Визуализира.
В Германия, както казах, нищо не съм научил. Мога само Photoshop, такива програми. Там съм като пианист.

Т.е. тук е до талант, не до образование?
Да, просто специализирал съм се тясно, за да мога да… [тук скача, взима едни тефтерчета с рисунки и показва как започва всичко] После от хартията дигитално ги прерисувам. И там си ги перфекционализирам. Абе, в общи линии образованието няма нищо общо. Наследил съм само таланта от майка ми.

Други влияния освен майка ти?
Известни? Прекъснах го като традиция, имах си места онлайн, които обичах да си посещавам и да гледам. Но като любими творци не мога да ти кажа. Имам! Ешер примерно. Обожавам Ешер.

Заговорихме се за анимация. За руските класики „Чунга-чанга“, за „Снежная королева“, за Хаяо Миязаки, за „Отнесена от духовете“. Стана въпрос и за възможностите в България, когато рисуваш.
Влезе тука арт директорът на ДЗП и падна, майна! „Искаш ли да ми измислиш някакви чудовища?“ „Хубаво.“ Дойдоха едни нидерландци, геймъри. Сега ще им правя маскота.

Много се кефя като чуя, че има успели българи!
Малко ще се отклоня от темата. Моята сестра, Ангелина, сега заминава за Англия да учи графичен дизайн и каза, че едва ще издържи там. Иска да се развива в България. Тук се чувства по-добре.

Според теб какво би попречило на Пловдив да стане Европейска столица на културата?
Нищо!

Какво предстои на What a Monstar?
Предстои една есенна колекция. Ще представим нашите неща на панаири за стрийт уеър, примерно в Берлин.

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар