Деян Енев - Малката домашна църква
Деян Енев – „Малката домашна църква“
2 август, 2014
Интервю с Демиан Букай
6 август, 2014
Покажи всички

Интервю с Емил Терзиев

Наскоро в PLOVEDIV.com направихме премиерата на късометражния филм Transmutation на режисьора Емил Терзиев. С него поговорихме за детството му в Пловдив, за любовта му към ужасите и за бъдещето на киното в България.

Как стигна до Канада?
Родителите ми решиха да се преместим, когато бях в седми клас. След много интервюта и консули, лекарски прегледи и тотална разпродажба на целия ни живот, стигнахме до къщата на чичо ми в Уиндзор. След още месец се преместихме в Торонто и оттогава съм тук. Дори и първоначално да мразех тази драстична промяна, сега не бих я заменил за нищо на света. Остава като белег, който най-много ме е променил, в позитивна посока.

Ако живееше в Пловдив, мислиш ли, че щеше да се занимаваш с кино?
Предполагам не. Не съм следвал продукция, така че нямам достъп към оборудването, което студентите имат. А за субсидия няма как да се кандидатства, ако си човек, който нито е правил преди филми, нито е следвал по дисциплината. Заради това трябваше сам да купя всичко, което ползвахме за снимането – две камери, обективи, стабилизатори и т.н. Отне ми повече от година да събера парите тук в Канада, а на пловдивска заплата предполагам никога не бих успял.

Защо ужаси?
От малко дете ужасите са ми любими. Чичо ми имаше колекция презаписани филми, които пазеше като съкровище и на никой не даваше да пипа. В редки случаи, когато успявах да отмъкна касета от него за ден-два, винаги избирах „Пришълецът“. А да не говорим за видеотеките около баба ми. Абсолютно всеки ден молех да ме водят да си взимам ужаси. Докато станах на 7-8 години, бях видял повече мъртви хора от шофьор на линейка. Ужасите са интересен жанр, защото няма филми без забавлителна стойност. При комедия или драма, ако филмът не е добре направен – няма спасение, няма шанс за наслада. При ужасите, дори и най-тъпите и зле направени филми стават забавни с каса бира и група приятели, с които да се надсмивате над глупостите, които гледате.

Кои режисьори те вдъхновяват?
Като изключим човека и гледаме само творчеството, Роман Полански ми е най-голямото вдъхновение в жанра. Всичките му ужаси („Бебето на Розмари“, „Отвращение“, „Наемателят“, „Деветата порта“, че дори и „Безстрашните убийци на вампири“) са на косъм от перфектност във всяко едно отношение, особено кинематография. Шиня Тсукамото, японски режисьор, който никога не спира с експериментите, също ми служи като огромен източник на вдъхновение. Искам като него да успявам да показвам на зрителите неща, които не са виждали преди, и да избягвам от каквито и да е клишета. Извън ужасите следя няколко млади режисьора с голямо удоволствие. Шейн Карут е писал и режисирал само два филма, но и в двата показва, че е единственото бъдеще на интелектуалната научна фантастика в киното. Никой друг филм не ме е карал да мисля толкова, колкото „Цвят по течението“, от както за първи път гледах „2001“ на Кубрик. Миранда Джулай също само с два пълнометражни филма във филмографията си ми е другата любимка и чакам с нетърпение трети проект.

Наскоро се оказа, че едно 22-годишно момиче съди Националния филмов център. Според теб какво трябва да се случи, за да имаме добро кино в България? Изобщо, следиш ли какви български филми излизат?
Рядко гледам българско кино, защото рядко се правят нетипични филми, а моят мозък такива иска. Последният, който ми направи впечатление, дори с всичките си недостатъци, беше „Хиндемит“.

Не вярвам българското кино да се развие много докато хората все още са с манталитета, че не били толкова добри, колкото холивудските. Вместо да се сравнява филм със 100 милиона бюджет с филм с 50 000 лева бюджет, ние трябва да изградим собствена характерност и начин на снимане.

За статията – едно голямо браво на това момиче. Корупцията е като рак на всяка държава, в която я има. Дори и само крачка по-близо да стигне до отстраняването ѝ си струва да се занимава с тези дела. Нека ѝ благодарим за времето, което тя влага в борбата срещу типичните български мошеници.

снимка: Кайл Килиам

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар