Деян Енев - Малката домашна църква
Деян Енев – „Малката домашна църква“
2 август, 2014
Интервю с Демиан Букай
6 август, 2014
Покажи всички

Интервю с Емил Терзиев

Наскоро в PLOVEDIV.com направихме премиерата на късометражния филм Transmutation на режисьора Емил Терзиев. С него поговорихме за детството му в Пловдив, за любовта му към ужасите и за бъдещето на киното в България.

Как стигна до Канада?
Родителите ми решиха да се преместим, когато бях в седми клас. След много интервюта и консули, лекарски прегледи и тотална разпродажба на целия ни живот, стигнахме до къщата на чичо ми в Уиндзор. След още месец се преместихме в Торонто и оттогава съм тук. Дори и първоначално да мразех тази драстична промяна, сега не бих я заменил за нищо на света. Остава като белег, който най-много ме е променил, в позитивна посока.

Ако живееше в Пловдив, мислиш ли, че щеше да се занимаваш с кино?
Предполагам не. Не съм следвал продукция, така че нямам достъп към оборудването, което студентите имат. А за субсидия няма как да се кандидатства, ако си човек, който нито е правил преди филми, нито е следвал по дисциплината. Заради това трябваше сам да купя всичко, което ползвахме за снимането – две камери, обективи, стабилизатори и т.н. Отне ми повече от година да събера парите тук в Канада, а на пловдивска заплата предполагам никога не бих успял.

Защо ужаси?
От малко дете ужасите са ми любими. Чичо ми имаше колекция презаписани филми, които пазеше като съкровище и на никой не даваше да пипа. В редки случаи, когато успявах да отмъкна касета от него за ден-два, винаги избирах „Пришълецът“. А да не говорим за видеотеките около баба ми. Абсолютно всеки ден молех да ме водят да си взимам ужаси. Докато станах на 7-8 години, бях видял повече мъртви хора от шофьор на линейка. Ужасите са интересен жанр, защото няма филми без забавлителна стойност. При комедия или драма, ако филмът не е добре направен – няма спасение, няма шанс за наслада. При ужасите, дори и най-тъпите и зле направени филми стават забавни с каса бира и група приятели, с които да се надсмивате над глупостите, които гледате.

Кои режисьори те вдъхновяват?
Като изключим човека и гледаме само творчеството, Роман Полански ми е най-голямото вдъхновение в жанра. Всичките му ужаси („Бебето на Розмари“, „Отвращение“, „Наемателят“, „Деветата порта“, че дори и „Безстрашните убийци на вампири“) са на косъм от перфектност във всяко едно отношение, особено кинематография. Шиня Тсукамото, японски режисьор, който никога не спира с експериментите, също ми служи като огромен източник на вдъхновение. Искам като него да успявам да показвам на зрителите неща, които не са виждали преди, и да избягвам от каквито и да е клишета. Извън ужасите следя няколко млади режисьора с голямо удоволствие. Шейн Карут е писал и режисирал само два филма, но и в двата показва, че е единственото бъдеще на интелектуалната научна фантастика в киното. Никой друг филм не ме е карал да мисля толкова, колкото „Цвят по течението“, от както за първи път гледах „2001“ на Кубрик. Миранда Джулай също само с два пълнометражни филма във филмографията си ми е другата любимка и чакам с нетърпение трети проект.

Наскоро се оказа, че едно 22-годишно момиче съди Националния филмов център. Според теб какво трябва да се случи, за да имаме добро кино в България? Изобщо, следиш ли какви български филми излизат?
Рядко гледам българско кино, защото рядко се правят нетипични филми, а моят мозък такива иска. Последният, който ми направи впечатление, дори с всичките си недостатъци, беше „Хиндемит“.

Не вярвам българското кино да се развие много докато хората все още са с манталитета, че не били толкова добри, колкото холивудските. Вместо да се сравнява филм със 100 милиона бюджет с филм с 50 000 лева бюджет, ние трябва да изградим собствена характерност и начин на снимане.

За статията – едно голямо браво на това момиче. Корупцията е като рак на всяка държава, в която я има. Дори и само крачка по-близо да стигне до отстраняването ѝ си струва да се занимава с тези дела. Нека ѝ благодарим за времето, което тя влага в борбата срещу типичните български мошеници.

снимка: Кайл Килиам

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.