Муември: Мартин
9 ноември, 2013
Елена с рогата
19 ноември, 2013
Покажи всички

Изкривена Дисни реалност

Една от веригите, която едновременно бута човечеството напред и го поставя на едно място, е тази на клишетата, а светът, в който живеем, е изграден от тях.

Клишетата, примерите и обяснението на вdisney 4сичко винаги е карало човека да се чувства сигурен, да си създава една комфортна зона на отговори, в която нищо повече от предполагаемото и нормалното не се случва. Образът на клишетата съществува, за да превърне тази зона на комфорт в едно още по-сигурно обежище за търсещия уют човек. Обикновено това са неща, които придобиват известна стойност на изхабяване при прекомерното им използване и експлоатиране. Има и хубави клишета, но повечето от тях превръщат човека в едно пасивно и оклюмало същество, което броди по коловоза на живота, изтъкан изцяло от измислените правила на някой друг.

Спектакълът „Дисни трилър“ ни изкарва от зоната на комфорта и се опитва да ни накара да напуснем света на обяснимото като ни преведе в света на злото. На пръв поглед неговата основна линия на движение е по линията на кошмара, хаоса, разрушението, апокалипсиса на външния свят, който ни предлага само смърт, кръв, извращения и погнуса. Светът на брата и сестрата е „инкубатор“ за понятието „вън“. Той е като отделно съществуващ организъм , който не се влияе от външния свят, не зависи от него, не се среща с него и не подлежи на връзка с него. Този „друг живот“ е устроен да работи идеално, но всъщност е показател за разпадащото се човешко съзнание. Нито един от образите на героите не носи и бегъл нюанс за любовта, освен почти изиграното усещане за отговорност и загриженост към другия. Това е и един от признаците за тяхната перманентна, но непостоянна лудост, за объркаността и липсата на каквато и да е ориентация за живота. Всъщност в основата на тази история се крие голяма метафора именно за клишетата в света на човека (които той си е измислил, за да оправдае и запълни нещо липсващо в живота си ) – така, както Хейли и Пресли изграждат крепостта на загубеното детство, признавайки света навън за опасен и хората в него за лоши (което не е далеч от истината), така и ние „построяваме“, сътворяваме нашите най-базисни понятия за щастие, любов, успех, радост. Смисълът на детството се преобръща в своите приказни и идеалистични измерения, и не негово място идват зловещи картини от съзнанието на детето, в което най-силен катализатор се оказва страхът. Виденията създадени от стихиите му раждат визии на ужас, насилие и унищожение.

Още една метафора за клишето на чудното детство и препратка към днешния ден – основната информация, която получаваме за света в момента е, че той е едно неприятно място, на което хората се избиват, парите управляват със страшен замах, а Земята се превръща в огромен, мръсен и набъбнал от унижение боклук. В представлението тази визия за нещата никак не те напряга, напротив –забавляваш се искрено на идеята за зрелищността, която си партнира с особения ритъм на драматургичния разказ. И в тази на пръв поглед претенциозна естетика се заиграва иронията на режисьора – игрите на съзнанието са много по-страшни и опасни и от най-зловещата и плашеща история, написана и филмирана някога.

Точно тази ирония и насмешка към света на злото описват черти от стила на Стайко – на пръв поглед той илюстрира, посочва, но това е само замаскиране на истинските, болезнените изводи за всичко около нас. А обикновено най-лошото е измислено именно от човека – мислещото същество.

disney3

 

Относно премиерата на Стайко Мурджев на 12-ти ноември в ДТ Пловдив

Пловдив

Фотография: Жоро Вачев

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.