defile na mladoto vino
Дефиле на младото вино 2011
22 ноември, 2011
ГОРКАТА ФРАНЦИЯ от Жан Ко
29 ноември, 2011
Покажи всички

ЗА/ЕДНО

© Екатерина Русинова

© Екатерина Русинова

Проф. Екатерина Русинова и  Калина Христова  са майка и дъщеря.

Художници.

Преподаватели в специалност „Илюстриране и графични технологии“ в НБУ.

Повод за интервюто е общата изложба ЗА/ЕДНО 2 на преподаватели от творческите специалности на НБУ в градската художествена галерия в гр. Пловдив.

Здравей Калина! Ти си един от участниците в изложбата ЗА/ЕДНО 2 в Пловдивската градска художествена галерия. Разкажи ни повече за тази инициатива. Здравейте! Ето откъде ще започна – в департамент „Изящни изкуства“ в Нов български университет работят цяла палитра от творци. Дори си мисля, че не е правилно да употребявам  само  „палитра“, така ограничавам диапазона на изобразителното изкуство, което обитава сред нас. В края на миналата година ни хрумна, че ние сме ЗАЕДНО – ЗА ЕДНО изкуство и за да предадем знанията, уменията и творческия си дух на студентите. Така една изложба започна да пътува. Показахме я в Пловдив Градска художествена галерия, ул. „Княз Александър I “15. За в бъдеще, се надяваме изложбата да продължи своя път, да показва нови творби, да показва нашето развитие – като колектив от творчески личности. Майка ти Eкатерина Русинова, също участва в изложбата. Как се чувстваш „експозирана“, редом до картините на майка ти? Тя влияе ли някак на творчеството ти? Кратко експозе: С проф. Екатерина Русинова или накратко Русинова, както я наричам. Да…, обръщаме се една към друга по фамилно име, не, защото сме отчуждени, а поради факта, че често се е налагало да избягаме от предразсъдъците на общественото мнение, породени от родствената ни връзка. Така превърнахме негатива в позитивна семейна шега. Ние споделяме едно ателие, в което често се случва да работим заедно. Споделяме и доста общи виждания в областта на изящната рисунка и същевременно всеки успява да запази своята творческа идентичност. Ние сме приятели! Критикуваме, разбираме, отричаме, приемаме, харесваме и се гордеем – ЗАЕДНО! Пожелавам го на всеки! Ти си завършила „Графика“ в НХА, сега си преподавател в НБУ в специалност Илюстриране и графични технологии. По какво си приличат и различават методиките на обучение в двете висши учебни заведения конкретно в специалностите, свързани с рисуване? В лицето на студентите срещам интересни хора, с които намираме общи теми, говорим един език и „заедно“ учим други непознати визуални езици. Моят личен стремеж е лекциите ми да бъдат форма на медитативно състояние на артистичното съзнание. Да достигна до скритото във всеки един студент желание да бъде „визуален полиглот“. Това, не означава, че студентите нямат свой собствен или авторски подход и стил. Напротив, това е възможността, която получават те в Нов български университет – да се развиват в повече от една сфера на изкуството, да не бъдат ограничавани да правят експерименти със себе си и в изкуството. Точно тази свобода, с която те разполагат е в основата на различието в методиката на обучение между двете учебни заведения. Всичко останало е Рисунка! Какви са днешните студенти, които записват Илюстриране и графични технологии в НБУ? Има ли в мисленето и усещането им за графична култура нещо ново, което ти като преподавател забелязваш? Всеки студент, с когото се срещам е нов и различен, по особено красив начин. Като контрапункт на всичко останало, което се случва в обществената сфера – финансовата криза и повсеместната апатия към всичко заобикалящо ни, в чийто списък на последно място е изкуството, под каквато и да било форма. Новото поколение или „следващите“… “другите“ са готини, или поне тези, с които се срещам аз. Графичната им култура е факт, важното е добрият вкус да надделее… Точно тук сме необходими и ние – преподавателите (художници). (Прозвуча като самохвалство, всъщност исках да кажа, че важното, е, когато успяваме да достигнем до такъв тип идеен обмен със „студентите“, в следствие, на което и двете страни да останат „респектирани“. Като преподавател се радвам, че го намирам и забелязвам.) В картините ти се долавя философски подтекст. Какво те вдъхновява? Вдъхновява ме почти всичко, но най-вече търся дълбоко в себе се друго Измерение, затова така нарекох последните си цветни размишления –  изложбата ИЗМЕРЕНИЯ. И мисля, че все повече се приближавам до своя личен отговор /творчество/ или начин на живот. Но за това трябва да свидетелства само работата ми. Няма нищо по вдъхновяващо от факта, че  определенията и класификациите в изкуството стават все по-невъзможни. Лично за мен това означава, че артистичните ни възможностите – количествено и качествено се увеличават. Бавно и сигурно заприличвам все повече на портрета,който ме гледа от стената – загадъчно тиха и спокойна – Аспасия Каневче Дукова (моята пра-баба), рисувана от Стефан Иванов (1875 – 1951 г.)  – / Намери портрета на Дора Габе в Националната художествена галерия… http://simplyred.snimka.bg/arts/nacionalna-hudojestvena-galeriya-v-sofiya-kartini-i-skulpturi.547870.21374980 – това е художникът/ В моята философия все повече се превръща идеята, че сме отражения на множествените си индивидуалности. Изхождайки от нея – аз не се ограничавам в изразните средства, с които работя.

© Калина Христова

Какво ще пожелаеш на нашите читатели? Мисля си за това – как отговорих на въпросите!? Отговорих прямо – на разговорен език! Пожелавам на Вашите читателите да пишат (с прости изречения), да употребяват многоточията в множествен вид…, да отбелязват с „кавички“ важното и удивително да се удивяват! (не само когато се изисква отговор)   Беше ми много приятно!   Споделил: Калина Христова Интервю: Милен Гелишев

Вашият коментар