Изкривена Дисни реалност
18 ноември, 2013
Sofia Architecture Week в Пловдив
20 ноември, 2013
Покажи всички

Елена с рогата

Елена с рогатаАми привет, другари и другарки. Мислех да се представя, но после спрях да мисля. Само ще Ви помоля, да ми пратите личните си данни по-късно на листче. Мен моралът ме е легитимирал вече. Това е статия № 378 във връзка с евтаназията на „беге патреотичността“. В интернет на истината, мен са ме учили да си гледам в паницата. Докато ям, докато не ям. Но живеем у времена, драми и господа, в които паницата е твърде относителен съд. Оказа се, че когато ти събарят паничката, в която си наливаш опитчето житейското и попарката надробената, твоята паница вече не е сякаш само твоя. С оглед международните стандарти на паницоравнище, до сънната артерия е опрял един много тъп бръснач. Единственият вариант да се абстрахираме от него е като се повъзмущаваме, въздищайки разбира се. То – Възмущението, е основополагащото за всекидневното ни оцеляване. Без него оставаме без работа и без оправдания.

Не мога да устоя на всичката заливаща ме информация. Развълнувано чета и препрочитам по три статии едновременно. Карам фейсбук статусите в объркан ред и с объркани очи, за да не се повлиявам фатално. И така, докато въздухът спре някъде в мен и тоя сюблимен миг на информационно единоРОБство блокира дробовете ми. Честно, хора, казвам Ви, кафето ми и всичките наркотики на този свят са некадърни, в сравнение с моралните бомби, които ми пускат в паницата. Комфортът на собствената неангажираност е залостил здраво портите на беге домовете. Няма да Ви споделям колко наложителна е дОСТАВКАТА на нови проВИЗИИ за в бъдеще. Ми така де. До многобройните пенсионери и цигани, които ме четат в момента – Смело напред в миналото! Приканвам ги още да се вземат в ръце и да не спират в съпричастието и подкрепата си, нека всички заедно почнат да събират членски внос за тая партийна дружба. И не че не съм ларж, просто предпочитам да плащам за бездомните кучета.

Паницата, драми и господа, играе своя безметежен танц върху телесата на националното самоусещане. Средствата оправдават целта, а несъединението прави силата. В началото на краищата, не виждам какво може да възпламени фитила на търпението ВЕЧЕ, освен характер. А аз, носейки се като куха мазна патица по повърхността на повърхностното, се опитвам да определя средната стойност на беге моралитета в цена. Определям го за достъпен. Твърде. Също така подканвам връстниците си да се борим за КЛЕТА МАЙКА БЪЛГАРИЯ. Не щЪТ. Измивам си паницата и си сипвам нова бомбастична манджичка. Малко ми се отяде, но никой не ми е обещавал да е вкусно. Дотук с празните приказки, време е за белот.

снимка: Yorgos Papadopoulos

Вашият коментар