„Моето име“ в клуб „Библиотеката“
9 септември, 2014
Ден на програмиста
11 септември, 2014
Покажи всички

Екатерина Маркелова и Петер Спасов

[cml_media_alt id='3872']Ekaterina Markelova_Peter Spassov 01[/cml_media_alt]Екатерина Маркелова и Петер Спасов не ги познавате. Той е на седемнадесет, а тя на шестнадесет. Той учи в ЕГ „Иван Вазов“, а тя в Национална търговска гимназия. Той е бъбрив и изчерпателен, а тя седи тихо и отговаря с деликатен тон. Екатерина Маркелова и Петер Спасов дори не са „надеждите на българските спортни танци“, както обичат клиширано да се изразяват коментаторите. Не са, защото вече са успели. Но кой знае за тях? Те са републикански шампиони по спортни танци в категория „Младежи – Стандартни танци“ (принадлежат на Клуб по спортни танци „Алекс“ към читалище „Антим I“), а миналата година са били вицешампиони (въпреки че вече танцуват като двойка само от година и половина). В първото си интервю за онлайн медия те споделят трудностите, пред които са изправени двама млади пловдивчани, които искат да прославят България.

От колко време се занимавате с танци?
Екатерина: От девет години.
Петер: От около шест години и половина.

От къде е тази любов към танците?
Екатерина: Първоначално родителите ми ме запалиха по танците и след това разбрах, че това ми е страстта и с това искам да се занимавам занапред.
Петер: При мен започна малко по-различно. Беше свързано с една любов… заради момиче. Нещата се промениха – започнах да изпитвам истинско удоволствие към танците.

Колко пъти седмично тренирате?
Петер: При възможност тренираме всеки един ден. В зависимост от графика, понеже залата се използва и от други групи по танци – от два до четири-пет часа.

Тази година станахте републикански шампиони в категория „Младежи – Стандартни танци.“ Освен стандартните, какви други има?
Петер: Има латино-американски и комбинация между стандартни и латино-американски. Самата категория се нарича „Многобой“ или „Десет танца“. Всяка една съдържа по пет танца.

Води се спорт, но не е съвсем спорт.
Петер: По-скоро мога да го нарека изкуство. Комбинация е между спорт и изкуство.
Екатерина: Изискват и физически данни.

Трябва ли да спазвате някаква диета?
Екатерина: Аз не. Такава ми е структурата.
Петер: Аз също. Бях по-пълничък като малък, но с времето израстнах всичко и не се лишавам от абсолютно нищо.

Кой ви е треньор?
Петер: В момента наши наставници са господин Ангел Александров и неговата майка Ваня Александрова.

[cml_media_alt id='3873']Ekaterina Markelova_Peter Spassov 02[/cml_media_alt]

Вие сами ли трябва да си плащате за всичко? За дрехите, за обувките, за пътуванията…
Екатерина: Всичко идва от нас.

Как така? Вие носите медали, купи на България, а изведнъж няма пари. Значи не го правите за слава… не го правите за пари…?
Петер: Най-вече са собствено удоволствие.

Как може бизнесът да ви подкрепи?
[тук и двамата се смутиха и замълчаха]

Искате ли да ви включват в участия, да ви подкрепят финансово да речем за дрехи?
Петер: За нас би било удоволствие и бихме оценили всеки жест на подкрепа.

Какво ви липсва най-много тогава?
Петер: Като цяло  в спортните танци, ако искаш голямо бъдеще, се изисква работа с треньори от чужбина, защото нивото в България е доста по-ниско от нивото навън. Танците извън нашата федерация са с много по-голямо развитие и затова се изискват повече индивидуални уроци и семинари с различни известни треньори от други страни.

Кой плаща на тези треньори?
Петер: Всичко отново е на наши разноски. Ние сме имали възможността да работим с чуждестранни треньори…
Екатерина: …но не е достатъчно. Искат се ежемесечни срещи.
Петер: Имаме възможност да работим с такива треньори максимум два пъти или три пъти в годината.

Смятате ли наистина, че нивото на спортните танци в България е по-ниско от това в чужбина?
Петер: За съжаление има страшно много деца, които го правят с удоволствие, полагат огромни усилия, но…
Екатерина: …федерацията по никакъв начин не ни помага.
Петер: На нас в момента ни предстоят Европейско и Световно първенство, на които по принцип е редно федерацията да поема част от разходите на танцовата двойка, която е спечелила правота си да участва на съответния турнир. Нашата федерация не поема никаква част от разходите.
Екатерина: А става въпрос само за пътни разходи.

[cml_media_alt id='3874']Ekaterina Markelova_Peter Spassov 04[/cml_media_alt]Добре, чакайте малко. Значи федерацията ви не може да събере пари да ви вземе два билета до Италия примерно? От къде набира тя средства, имате ли представа? Държавата ли ги субсидира?… Защото ако беше за футбол, щеше да има пари и после някакви прасета да изпочупят седалките на стадиона… а за вашия красив спорт няма пари?
Петер: За съжаление така е само в нашата федерация. В другите страни се цени много повече, хората подкрепят много повече. Федерациите там имат много повече възможности. Този проблем не съществува никъде другаде освен тук.

Казвате, че тренирате по толкова часове на ден, отделно имате училище, отделно семейни задължения. Имате ли време за приятели? Или пък те могат ли да се съобразят с вас?
Екатерина: Понякога се съобразяват с нас, но понякога е неловка ситуацията, защото им казваме „На тренировка сме“ или сме на състезание и се получава сякаш на нас не ни е приятно с тях, а ние просто сме страшно ангажирани.
Петер: Хубавото при мен е, че повечето ми приятели са от танцовата среда и те разбират задълженията, които имаме.

Момчетата като цяло тренират волейбол, баскетбол, футбол, плуване… Момичетата обръщат внимание на танците. Как гледат твоите приятели извън танцовите среди на това, с което се занимаваш?
Петер: Като цяло срещам тяхната подкрепа. Като по-малък винаги съм срещал подигравки от съученици и хора, които не оценяват това, което правя. Много отдавна съм го преодолял и по никакъв начин не ми влияе.

Колко струва една рокля… средно?
Екатерина: 750лв.

На състезание колко рокли ти трябват?
Екатерина: На състезание хубаво е да съм поне с две рокли.

В месеца колко състезания има?
Екатерина: Някои месеци са по-натоварени, примерно април, май. Може да се наложи всяка седмица да сме на състезание на различни места в чужбина.
Петер: Тогава се води активен състезателен сезон, през който има страшно много състезания.

Добре… да речем на Екатерина ѝ трябват десет рокли на сезон. Това прави 7500лв, както и да го погледнеш. И тези пари вместо да дойдат за теб, за твоето семейство, вие ги влагате в спорт, в който нито федерацията, нито държавата ви подкрепя, нито имате достатъчно фенове.
Петер: Така седят нещата.

А ти имаш фрак, който струва 900лв? И обувки, които струват…?
[и двамата в един глас] 200лв.
Петер: А фракът ми е втора ръка.

И на всичкото отгоре веднъж са ти открадвали обувките след състезание?
Петер: Да.

Наистина ли има такава конкуренция?
Екатерина: Тя е в основата на развитието. Това ни действа стимулиращо.

Какви са ви целите?
Петер: Полуфинал на Европейско и Светновно първенство. На 21 септември ни предстои Европейско в Брашов, Румъния, а Световното е в Кишинев, Молдова. Целта наистина ни е полуфинал, което за България е много високо постижение.

Добре… печелите Световна купа, какво правим?
[поглеждат в земята и замълчават от скромност]

Кои са ви любимите места в Пловдив?
Петер: Залата по танци.

Залата по танци?
Екатерина: Да.
Петер: Това, което правим, сме го приели като приоритет. Може да се лишаваме от излизания, от приятели, но това, което ни носи някакво удовлетворени, е ежедневната работа в залата.

Стана ми много мъчно, може би не ми личи, но не съм предполагал, че така седят нещата…
Петер: Ние сме осъзнали всеки по отделно и всеки ден се борим.

Как бихте казали на едни млади хора, че си струва да танцуваш?
Екатерина: По-скоро бихме им показали как танцуваме, от колкото да им казваме нещо.
Петер: Сега от октомври ще започнем двамата да преподаваме в две зали в хотел Ramada Plovdiv Trimontium на групи по танци. Като за начало ще направим няколко безплатни демонстрации с цел хората да се запознаят с това, което правим, и да разберат какво удоволствие носи танцът.

снимки: Yorgos Papadopoulos

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар