Театърът като експеримент – среща
2 декември, 2013
Росен Карамфилов представя „Стерео тишина“
7 декември, 2013
Покажи всички

До другия декември

   Декември пристига тромаво и мъничко безславно и изсипва само един ситен дъждец над Пловдив ей така, колкото да се разпише. Разпилява листата, разбърква локви тук и там и носи дъх на студ. И от този дъх тепетата настръхват.

 Декември ми е с аромат на нар и мандарини. С вкус на шоколад и вино. Червено вино в голяма чаша, удобно седнала на своето си столче. И през нея виждаш хората, музиката и усмивките. Чуваш глъчката на бързоходците.

През декември всички сме бързоходци. Бързаме да се скрием на топло. Да се сгреят не само премръзналите ни ръце, да се сгрее нещо вътре в нас от усмивка на приятел или любим човек, от комплимент, две мили думи, смях…

Декември е месецът на книгите, които подаряваме, на топлите им пожълтели страници, които ще отворим след години и на снимките, на които вече няма да сме същите. Месецът на станиолите, които пазим от най-вкусните бонбони. Месецът на пожеланията и на детските мечти, на снежните човеци, с големи носове от морков, на писмата, картичките, спомените, на равносметката, носталгията и надеждата. На всичко.

Месецът, през който калдъръмът не сивее, защото е затрупан в бяло. Месецът, през който токчетата заглъхват по паветата, а оранжевата светлина на лампите заспива мързеливо върху пейките. Месецът, през който броим на обратно, за да може да започнем отначало. И в това отначало всичко да е по-хубаво. До другия декември…

Вашият коментар