Печелившият е…
12 ноември, 2011
Diana Mladenova
Джаз в четвъртък с Диана Младенова
14 ноември, 2011
Покажи всички

Доктор на Футболистическите нáуки.

books and ball

books and ballПрез 1994 с баща ми стояхме будни до към два-три през нощта, за да гледаме успехите на българските лъвове в САЩ. Хал хабер си нямах от футбол, предпочитах плуването и бягането (до съвсем наскоро тичах по пловдивските улици в най-големите снегове). И си спомням някаква грандиозна победа, излизаме навън, лее се алкохол пред входа през нощта и всички скачат, викат. Повод за радост! Вдигах гордо единственото знаме, което имахме у дома, още със стария комунистически герб, онзи с житните класове, помните ли го? С едното лъвче, червената звезда и изписаните 681-1944. Същата вечер един от съседния блок, дето все ме биеше, ме помоли да ми вземе знамето, за да го развяват из центъра на града. И аз – с надеждата, че повече няма да ме налага – му го дадох. Върна ми го след два дена. Поскъсано и окаляно, макар и да го беше изпрал.

Поне вече не ме тормозеше. След десетина години пък започнах да уча в ПУ „Паисий Хилендарски“, въпреки че ме приеха в СУ. Нашите нямаха пари, а и се затръшкаха, че трябва да уча Английска филология. Харесвам си университета, независимо от факта, че на моменти съм имал чувството, че се подиграват с интелекта ми. Случих на тъпи преподаватели (малко на брой поне), които не знаеха какво е да си съвременен човек. В трети курс се отказах да уча, защото виждах как синчето на декана беше подбутвано да завърши, а в първи курс една колежка му пишеше домашните… нечестна работа. Не ме разбирайте погрешно, имах преподаватели, които и до ден-днешен имам за пример за моментите, в които работя. Възхитен съм от работата на Йордан Костурков (Джордан дъ Пърч), Румяна Илиева, Сашко Павлов (наздраве!), Милена Кацарска и Дъ Грънчаров Брос + Съпруга. И сега ми е мъчно, че тези хора, които не са там заради парите (вярвайте ми, заплащането е гавра), които обучават и вдъхновяват хора, са част от университет, който направи от Стоичков доктор. Пък било то и почетен. Хонорис кауза. Такова е положението в България – отличия на килограм. Орден „Стара Планина“ се подарява, той е загубил смисъла си в последните петнайсет години, какво остава за някакво си провинциално университетче… За мен Христо Стоичков е повод за гордост. Просълзявам се като гледам архивни кадри. Така се сещам и за моментите ми с баща ми в малките часове, за еуфорията, за „Господ е българин!“ Не може обаче да губим ценни кадри като Цветозар Томов, който напуска ПУ заради гореспоменатото титлораздаване. Другари и другарки, историята стана малко като с моето знаме. Средство за радост, ама накрая окаляно. За това е редно аз да стана футболист на годината. „Футболист на годината хонорис кауза“.

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

1 Comment

Вашият коментар