MELFORMATOR at the Opera
19 ноември, 2014
Empatheast: как да променим света със силата на емпатията
22 ноември, 2014
Покажи всички

„Детство без сълзи“ – представяне

Има книги, за които не е нужно да се говори надълго и нашироко. Те трябва да бъдат прочетени, усетени, изживени. Тежки са и ни белязват. Оставят дълбока черта в нас. „Детство без сълзи“ е една от тях. Авторът Александър Миланов е израснал в домове за сираци. Много повече от един. Разказва своята лична история, но и тази на други деца.

Детство без сълзи на Александър Миланов

Ангел мразеше да му връзват ръчичката. Синият плат, с който го връзваха за решетката, му беше като верига. Не тежеше, но болеше. Някак си в мозъчето си Ангел не можеше да приеме, че това е нормално. Това, че лелката вземаше грубо ръчичката и я връзваше за решетката на леглото, когато го наказваше, че е лош, много го разстройваше. Но Ангел не плачеше. Знаеше, че няма смисъл.

Ангел много се плашеше от лелките в началото. Белите престилки, с които те бяха облечени, както и лошият дъх от устата им – смес от кафето, което пиеха през целия ден, и цигарите – го отблъскваха. Но най-тъжно беше, че те си идваха и си отиваха. И когато той в началото се опитваше да заобича някоя, тя изчезваше.

Ангел не беше чувал думата „майка“, защото тя имаше различни имена: „Иванова“, „Петрова“, „Стойкова“, „Георгиева“. Тези жени се редуваха в живота му и го възпитаваха. Но така и нито една не намери време да седне, да го гушне, да го нахрани спокойно, да му прошепне „Обичам те. Утре пак ще съм тук.“

Ангел беше на конвейра. Конвейрът на емоции…

Да не говорим за книги. Да говорим за човешки съдби. Да помагаме.

(събитието във Facebook)

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар