ALLWENEEDISPLOVEDIV
10 юни, 2012
Нощ на музеите и галериите 2012Night of the Museums and Galleries 2012
19 септември, 2012
Покажи всички

Говорим си с Мер

Който никога не е чувал за суровоядство, веднага да отива да се срамува в ъгъла. Шегувам се, по-добре стойте тук и слушайте, защото на гости на plovediv.com e Мер – създателката на сайта zemianazaem.com и един от пионерите на този начин на хранене и живот в България. Срещаме се в паузата между две серии проливен дъжд, настаняваме се на пейка в парка и аз започвам да си водя записки. Мер е много интересен събеседник, изключително толерантен интервюиран и авторитетен източник на информация за суровоядството. Научила е повечето неща сама на принципа проба-грешка, проба-грешка, успех-успех. Успех. И така вече, колко точно ли каза Мер, 4 години мисля. Респект.

За моя изненада Мер още някъде към началото на разговора подчертава значението на това да избягваме да слагаме етикети „суровоядец“ или „несуровоядец“. Първо защото това етикетизиране ни налага ограничения, които, ако в един момент престъпим, бихме се чувствали виновни, а това в никакъв случай не е целта на занятието. И второ, според думите на Мер няма чак толкова голямо значение с какво се храним, стига да имаме правилно отношение към храната ни – отношение на благодарност за отгледаната продукция; за животното, което е било убито; за млякото и т.н. Естествено, един от основните проблеми с месото си остават бруталните условия, при които се отглеждат животните. Затова и според Мер е важно храната да е колкото се може повече сурова. И като стигнахме до принципите на суровото хранене, Мер изрично подчерта, че то съвсем не се изчерпва само с краставици и домати. Тя самата ми разказа за едно момиче, което се е разболяло от анорексия, защото от една страна се е фиксирала върху идеята да се храни изцяло със сурови неща, но от друга страна е отказала да се храни разнообразно. Всички знаем колко много възможности предлага суровата кухня – можете да отворите zemianazaem.com и да видите разнообразието от продукти, които използва Мер в своите рецепти. Защото една голяма част от суровоядството опира точно до експериментиране – да намериш точното съотношение на съставките в любимото ти смути, да приготвиш салата, която включа няколко различни хранителни групи, да знаеш как да си направиш суров сладолед, да използваш ядките съобразно многото им предназначения и т.н. и т.н. За да илюстрира този принцип, Мер със смях ми разказа за един от първите си опити да експериментира с продуктите за ядково мляко – вместо ядки решила да използва ленено семе като уж по-полезно. Е, драги читатели, не пробвайте това у дома, не е вкусно . Естествено в началото чуждите сайтове за сурова кухня могат да бъдат много голям източник на вдъхновение и идеи. Два от любимите на Мер са: http://www.rawmazing.com/ и http://www.veggie-wedgie.com/. Друг аспект на суровото хранене, който със сигурност исках да обсъдим с Мер, е дали то не е много скъпо и сложно начинание в чисто финансов и времеви аспект. Когато някой започне да търси за първи път такива рецепти, може да остане изумен от: 1) огромното количество непознати храни (моля, тук не се смейте прекалено много, но за рожково брашно, което изглежда да е основна съставка на много сурови десерти, аз бях чувала единствено от библейската притча за блудния син ) и 2) уредите, които се използват за приготвянето на такава храна – дехидратори, много мощни блендери… Мер в отговор ми даде един показателен пример: ако човек има желание, само чрез няколкочасова разходка в Родопите може да се набави продуктите за огромно количество супер храна, каквато несъмнено са зелените смутита. Става въпрос за коприва, киселец, лапад, глухарчета и други такива зеленийки, които растат свободно по поляните над Храбрино и Марково. Че даже и някой чист район около река Марица би могъл да свърши прекрасна работа в това отношение. Мер самата е щастлива притежателка на малка градинка, където отглежда някои плодове и зеленчуци. При липса на подобни условия винаги остава възможността да си пробвате градинарските умения върху сандъчетата на балкона. Ако и от това нищо не излезе, Четвъртък пазара работи (почти) 24/7. Според Мер plovediv-чани сме наистина много привилегировани с тези хубави големи пазари, на които могат да се намерят плодове и зеленчуци, ядки, семена и варива, а също и с близостта на планината.А и домакинските електроуреди не би трябвало да са проблем от гледна точка на достъпност. Според Мер вече и у нас могат да са намерят добри дехидратори и сокоизстисквачки на поносими цени. Говорейки си, нямаше как да не засегнем и аспекта на т.нар био козметика. Мер в това отношение е категорична: ако ще се използва въобще някаква козметика, по-добре е тя да е био. Добрата новина в това отношение е, че начинът на хранене видимо повлиява състоянието на кожата и косата. Правилното хранене съчетано с третиране на кожата с най-различни естествени продукти като розова вода и био етерични масла, може да реши проблемите ви с акнето. Помолих Мер да сподели нейни рецепти за естествена домашна козметика и се оказа, че нейният ексфолиант е царевично брашно (или овесени трици, или смляно ленено семе – взаимозаместими са), а много добър крем се получава от комбинацията между бадемово масло, пчелен восък и етерични масла. Ето още една област за експериментиране. В заключение ми се иска да представя някои от другите интереси на Мер, за които стана въпрос в течение на разговора ни. На първо място това е перма културата. Go google it, но с две думи това е принцип за обработване на земята, който не й вреди, а напротив – помага й да се възстановява – нещо, което не може да се каже за съвременното земеделие. На второ място една от мечтите на Мер е да изгради т.нар. хранителни гори в България. Затворете очи и си представете цялата обществена растителност в парковете и градинките около нас да се състои от плодни дървета и от зеленчуци! Ето това е нещо, което бих очаквала с нетърпение да се случи. В съзвучие с тези си интереси Мер има нейн собствен напълно функциониращ компост! Само бях чувала и чела за хора, които имат такова чудо на природната техника в дворовете си, но никога не се бях запознавала с някой. Е, било ми е време. Изводите, които направих за себе си от разговора ми с Мер е, че грижата и съзнанието за природата в нашето съвремие съвсем и никак не са просто чупка, поза или мода на някакви ексцентрични хора с чудати интереси. Радвам се, че имах привилегията да се запозная с човек, който съвсем сериозно възприема своята отговорност да се грижи за това симпатично синьозелено кълбо, към което всички сме така гравитационно свързани. Потупвам Мер по рамото и й пожелавам успех във всички бъдещи начинания. Автор: Ася

Вашият коментар