Десислава Христозова
Десислава Христозова за предизвикателствата
1 ноември, 2013
Муември
4 ноември, 2013
Покажи всички

Виктор Янков. Точка.

 

Разбрахме се с Виктор Янков да пием по нещо и да го интервюирам. Дойде си, както си го знам – с подобни на моите дрехи (често се смеем колко еднакво се обличаме), с голямата усмивка и цигарата. Той на бира, аз на чай. Сервитьорката в Апартамент 101 сновеше напред-назад, но и тя заедно с едно хилаво коте, което се шмугваше между нас, останаха на заден план. Звучащият джаз също. Май само аз го наричам „Вики“, за останалите е Виктор, приятелят. Или Виктор Янков, фестивалният директор. Той не обича да говори за себе си, но исках да го измъкна от зоната му на комфорт. Когато се описва, не казва, че е набор ’88, че не е родом от Пловдив (а е от Стара Загора), че обича да говори. Споменава ги ей-така, измежду останалото. Но казва други неща. 

Как би се представил на хората, които не те познават? Кой е Виктор Янков?

[смее се, въздиша и двамата си обещаваме тук да пиша „пауза“] Този въпрос даже сам не смея да си го задавам. Определено не крия, че сменям роли. Дори с тебе, когато си говорим на различни нива, най-вероятно играя по различен начин. Кой е Виктор Янков, когато е зад бара на artnewscafe? Кой е Виктор Янков, когато…

Кой е Виктор Янков сега?

В момента бих казал, че е един човек, който много обича да слуша музика, да чете книги, да ги коментира, да следи нон-стоп новините и да гледа кино обаче не му остава достатъчно време да го прави.

А в професионално отношение?

Много често си задавам въпроса по време на различни работни процеси, в различни сфери и основно покрай Нощта, дали съм достатъчно добър професионалист и се опитвам да бъда максимално безпристрастен. Дори и на моменти да изглежда, че няма никаква емоция в това, което върша.

Мислиш ли, че отстрани изглежда сякаш правиш нещата без емоция?

Според мен отстрани изглежда леко позьорско това нещо. Това трябва хора, които ежедневно ме виждат, да го кажат. Отстрани може би изглежда леко студено. Не обичам да смесвам двете полета – професионалното и личното. Изградил съм си personal balloon. Голям personal balloon.

Не те ли натоварва това, че не си изразяваш емоциите? Защото ние сме свикнали всичко да си казваме?

Не, според мен това бърка много неща в България.

А с кого си споделяш проблемите тогава?

Със Стефка [Цанева, неговата приятелка + знаем я като куратор на последното издание на Фестивал „Отец Паисий“].

И тук и двамата избухваме в смях. Радваме се колко весело си говорим, но той не предполагаше, че интервюто ще се върти наистина около него. Казах си му го, нека хората да видят и този Виктор Янков.

Завършил си Политология. По какъв начин ти помага това сега като фестивален директор?

[пак се смее] По никакъв.

Защо се съгласи да си фестивален директор?

Защото първоначално си помислих, че има какво да допринеса в Нощта. Защото е супер предизвикателство. Защото ако нямаш високи летви, много трудно ще се научиш да скачаш. Нощта, в моята глава, е изключително голяма. За мен беше шокиращо да вляза във всичките функции на едно такова събитие. Не ѝ давам изкуствена добавена стойност. Досега нещата, които съм правил, винаги са били част от нещо по-голямо. Говоря конкретно за „Метафора“. Нощта изисква много широк поглед. Не толкова подготовка, много търпение. Днес се замислих, че никога Етнографският музей, Gramophone и Библиотеката не са стояли на една карта някъде заедно. Това са супер различни хора помежду си. Нощта е една голяма шапка, която обединява. PLOVEDIV и Радио „Пловдив“, вие нямате почти допирна точка. Това е пример колко многолика е Нощта.

Доволен ли си от резултатите от Нощта? Изобщо как се измерват резултати от едно такова събитие?

Може да прозвучи малко нафталиново, но ще цитирам Алеко Константинов, „По-добре недоволен човек, от колкото доволна свиня.“ Не съм доволен, защото когато си вътре, знаеш колко по-различно е можело да бъде – това от професионална гледна точка. От лична гледна точка съм ОК, защото 80% от нещата, които си бях заложил и които бяхме говорили с целия екип, че ще станат, получиха се. Една „вглъбена, многолика нощ“.

Да, мога да кажа, че съм доволен.

И въпреки това имаше негативни коментари…

Малко звучи клиширано, че това те мотивира. Нормално е, първоначалните реакции са малко странни да видиш, че на някой не му е харесало това, което правиш, но аз по съвсем друг начин го възприемам. За мен е важно да се обръща внимание на нещо, без значение дали го оплюваш, дали го възхваляваш, това означава, че това нещо съществува и си създал viral, което е основната цел на Нощта.

Нощта няма за цел да покаже високото изкуство. Няма за цел да покаже най-силното перформативно изкуство. Или най-добрите филми. Нощта е като голям хипермаркет, можеш да намериш най-доброто вино и да напазаруваш за целия месец. Ако идеш в магазин за сирене, ще имаш по-богат избор от сирене. В „Отворени изкуства“ това го знаем много добре. „Въведение в съвременното изкуство“ е малък проект,  с малка аудитория, има за цел да вникне в дълбочина. Нощта има за цел да е шапка.

Мен знаеш ли лично какво ме притеснява? Колко проекта имаше тази година в Нощта? [Вики отвръща „70-80“] Да кажеш, че от 70-80 проекта е нямало какво да видиш, това какво говори за теб?

Че не знаеш къде да търсиш.

Тъкмо в тази връзка, заслужават ли пловдивчани градът им да стане Европейска столица на културата?

Пловдив заслужава като абстрактно понятие. Хората се променят според това как средата се променя – доста марксистко твърдение, но истината е, че колкото и даскалски да звучи, средата възпитава. И ако Пловдив спечели, ще видиш как ще се отвори градът. Пловдив печели от това, че тук идва Sofia Design Week, Sofia Architecture Week… Заслужават ли пловдивчани да гледат най-добрия дизайн в Европа примерно? Не знам, най-вероятно не. Заслужават ли пловдивчани работеща електронна система за комуникация с Общината? Най-вероятно не. Обаче ако я има е съвсем друг въпрос. Заслужават ли пловдивчани по-добър стадион, при положение, че са такива лумпени, когато отидат да гледат мача? Може би заслужават, защото съм убеден, че има супер много семейства, които искат да отидат с децата си да гледат Локо с ЦСКА примерно. В чужбина е спектакъл, там е арт. Заслужават, да.

Добре, ама ние тези неща очакваме да ги получим наготово. И това ни е част от манталитета. И в тази връзка, не казвам, че  е така за всички, но пловдивчани дойдоха на Нощта, на фестивал „Отец Паисий“, защото няма билети.

Тук вече намесваш ангажимента. Много малък процент от хората могат да го направят това нещо. Ангажиментът не включва само да си купиш билет. Той е въпрос на осъзнати действия. В България, не в Пловдив, публиката не е готова.

Ако оставим хората настрана, какво би попречило на Пловдив да стане Европейска столица на културата? В смисъл, прокрадват се идеи, например, че Пловдив няма леглова база да поеме такъв поток…

Ако трябва да навлезем в детайли, те са хиляди. Пловдив няма градски транспорт. Аз се опитвам малко по-отгоре да видя какво би попречило… малко ще отдалеча отговора. На БФА на конференцията всички, които говорихме, бяхме изключително дребнави в добрия смисъл на думата. Гледахме на казусите чисто прагматично да го наречем. Какви инструменти да се използват, какви бюджети, какви методики, как да работи Общината, как да работим ние. Когато говори Катрин Девентър, тя каза, че ние правим фестивали, ние не правим енергетика. Тя говореше с понятия, които са по-близки до социалната психология. Тя говореше за емоция. Ако някой от България излезе и говори по този начин, повече или няма да го поканят, или ще го помислят за смахнат.

Би попречило, ако не гледаме емоционално на нещата.

Добре, има ли изобщо такова мислене в България?

Как да го наречем това мислене? Аз бих го нарекъл когнитивно. Има, да, има. Фактът, че в момента няколко аули в няколко университета са окупирани, че има хора, които пишат с телата си ОСТАВКА по улиците, че се появяват млади хора, които говорят за морал, етика… това можеше ли да го видим преди 2-3 години? Нямаше как.

Ще ти кажа защо аз искам да бъда част от това. Защото това е съвременният подход. Да приемеш нещата като по-лични. Хората между 20 и 26 растат в свръхдинамична среда. Свикнали сме нещата да се променят.

Какви предизвикателства стоят пред теб като подкрепящ изграждането на независима медийна среда и интегриране на гражданите в административните процеси? Искат ли гражданите да бъдат интегрирани? Много страшна дума, ние не я обичаме въобще.

При февруарските протести много се говореше за това – гражданите да влязат в държавни структури. Не за такова интегриране ти говоря. Естония има най-доброто електронно правителство. Там можеш да следиш – ще говоря с български примери – тази седмица какво е гласувал Общинският съвет.  Можеш да коментираш, да питаш. Има тази съвременност, за която младите хора казват, че искат друга система. Има търсене, това означава да се интегрираме.

Ето, ти споменаваш младите хора. Има ли възрастова група, която сме изпуснали по отношение на културата?

Мисля, че моето поколение също е изпуснато. Влязохме в платформата на организираните масови театрални посещения. Пишат се неизвинени, ако не отидеш да гледаш „Големанов“. В момента сигурно е още по-зле от гледна точка на пакетиране и предлагане на култура.

В Германия правят проучване – ако във възрастта 10-15 хората спрат да четат художествена литература, след това много трудно се възвръща навикът. И как разрешават този проблем? Създават центрове, където можеш да отидеш да играеш на Play Station, всичко, което младите хора правят през свободното си време – където книгите стоят. И в един момент се възползват от книгите като нещо, което е част от твоето свободно време.

А нашите библиотеки са супер нафталинови. Те са толкова немодерни, колкото и представителната демокрация. Десетилетия назад. Проблемът е, че библиотеките не работят в синхрон с университетите. Хумболтовата библиотека работи в три сутринта. Тук няма как да стане, не само защото младите хора са супер shit, ами и защото самите библиотеки са супер shit. Помисли, вкарай млади хора – веднага се вижда резултатът, ако вкараш млади хора. Защо Кукленият театър на Пловдив стана толкова hype? Защото правят такива представления, които ежегодно печелят „Икар“. Бях изумен от „Сизиф“ на Веселка Кунчева, че е български спектакъл. Защото директорът Виктор Бойчев е млад и иска театърът да не е на национално ниво, а да е съизмерим с кукления театър в Германия, Холандия и не знам си къде.

Мисли ли някой за младите? Знаеш ли защо те питам – защото има „Детска нощ“ и останалата част от Нощта, която е за възрастните, но няма „Тийнейджърска нощ“. Те идват ли според теб?

Мисля, че голяма част от Нощта за възрастни е настроена за тийнейджърите и това става някак си от само себе си. Примерно галерия А+ направи супер яки концерти в Капана. „Проект Мечка“ беше тийнейджърски проект. Дерида Денс се представиха много тийн, много съвременно.

Защо говорим за музикални фестивали, за арт събития, за платформи, за пловдивска бохема, ако щеш, а не говорим за арт образование?

А, говорим!

Ама къде? Сети се примерно един час по музика как протича.

Защото навсякъде се говори, че да се инвестира – не говоря за пари – време и енергия в култура е черна дупка. Няма възвращаемост. Никой в училище не ти говори за Европейския съюз. Хиляди работи. Никой не ти обяснява как да работиш с банките.

Последен по-негативен въпрос: Има ли събитие в Пловдив, на което сме обърнали гръб?

Може би на джаз фестивала. Или на „Есенните национални изложби“.

Какво ще пожелаеш на драгите зрители на PLOVEDIV?

Много се кефя, че PLOVEDIV  е онлайн вече стабилно. Даваме ви за пример за проект, тръгнал от Нощта, който експандира, така да го наречем. Просто защото е супер як проект. Давате сериозна доза съвременност на Пловдив. И аз съм сигурен, че ще стане още по-голямо. Толкова, че да ви писне колко е pop, че да направите нещо ъндърграунд.

И така. Държеше се, въпреки че в около 80% от интервюто нямаше цигара. Накрая и сметката плати. Ама това е Виктор Янков. Точка по въпроса.
снимка: Yorgos Papadopoulos

 

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.