Нощ 2015 Instagram Фермата
„Нощ/ Пловдив“ със свой Instagram профил и игра
10 септември, 2015
МАЛКАТА НОЩ 2015: Работилница „Отпечатък“ 🗓 🗺
11 септември, 2015
Покажи всички

Александър Матюсън за новата музика

Alexander Mathewson

На Александър Матюсън му пука за вашето мнение. Пука му до толкова, до колкото знаете как да си го изразите. Говорихме с него именно за това – колко важна е публиката, чието мнение, дори и негативно, трябва да е изразено конструктивно. Той говори със страст, която е нетипична за България. Тук родните изпълнители биват смачквани още докато учат в консерваториите и после се чудим защо не ни се получават нещата. А те са добри, повече от добри! Можете да го чуете на 11 и 12 септември на ул. Куртевич 3, където е нашето кафене-галерия #plovediv.

Какво ще рече „нова музика“?
На този въпрос е почти невъзможно да се отговори и това е хубавото на това, което наричаме „нова музика“ – няма никакви определителни параметри, няма начин да се класифицира, няма начин да се нареди по шкафчета, така да се каже. Според мен опитите да се категоризира музиката са доста вредни, макар и да имат практично приложение. За мен всеки човек е отделен индивид, клиширано звучи, но всеки си е уникален по само себе си. Следователно всеки човек е „нов“ за времето си, понеже друг като него не се е раждал преди това. И от това ако един човек пише музика по начина, който извира от него, със средствата, които на него му звучат, тя автоматично ще е нова, понеже е продукт на мозъка на нов човек. За мен единственото правило в музиката е комуникацията – с моята музика искам да предам нещо, дали ще е концепция или просто музикална мисъл, която е продукт на моето подсъзнание, е без значение. Следователно аз търся средствата и структурата, с които мога да го предам това най-убедително. За мен най-важното в изкуството е човек да бъде откровен, да бъде честен. Но за да го постигне това, човек първо трябва да е откровен пред себе си. Да цитирам Джордж Оруел (става въпрос за литература, но важи за всякакво изкуство) – „Добрият роман е роман, който е писан без страх“. Следователно аз мисля, че съм достигнал този етап, където не ме е страх от това как ще реагира публиката на мои произведения – аз уважавам публиката и смятам, че тя е достатъчно светната да прецени дали нещо е убедително или не. Ако не са убедени от моята музика, търся какво мога да подобря. Най-безсрамно обаче мога да кажа, че това всеоще не ми се е случвало.

Преподава ти „лошото момче на новата музика“. Защо го наричат така?
Моят професор по композиция (името му е Мориц Егерт)  е може би от най-успешните и известни в света с това, което прави. Наричат го лошото момче, точно защото няма страх да предизвиква, да бъде откровен. Скандалът и революцията не са цел, то би било глупаво, ако човек само се стреми да скандализира самоцелно. Но с това, което прави той, изкарва много хора от зоната им на комфорт и следователно често реагират остро срещу това, което прави. Но все пак това са малцинство. Преди някой да ме обвини в това, че не приемаме критика, не става въпрос за това. Под остра реакция се подразбира, когато хората в залата почват да надават вой, така да се каже, да се опитат да прекратят концерта или представлението. Според мен това, ако не друго, е проява на лошо възпитание. Аз лично се радвам, когато след концерт някой дойде при мен и ми сподели свои мисли и критики за мое произведение. Но злобни коментари без особено съдържание по никакъв начин не допринасят на изкуството, най-много да ни предизвикат да продължаваме по същия начин. Еднакво тъпо е като някой дойде и ти каже, че си гениален и те засипи с тъпи комплименти – приятно е, но в крайна сметка не ти помага да се развиваш. Например моят професор скоро написа и изпълни произведение за 22 клаксона на трабанти. И ми разказа как след изпълнението някои хора псували и кълняли, как това било безобразие и т.н. Но дошъл и човек, който му споделил свои мисли, как примерно би могъл по-убедително да структурира произведението. Смешното е как хората се съсредоточават прекалено много върху „външните средства“ и в това забравят да вникнат малко повече в това, което виждат и чуват.

Тази година представи Death in a Public Toilet. Мислиш ли, че едно такова произведение би имало публика в България?
Ще кажа малко за произведението. Написано е за актьор, който рецитира текст, 3 цигулки и симулирани тоалетни звуци, които аз нарекох “toilet percussions” (Пърдяща възглавница, кофа с вода, вентилатор, руло тоалетна хартия, панталон с цип, топчета мокра хъртия и шише от веро пълно с вода). Идеята произлезе от един мой сън, който имах повторно от 7-годишна възраст насам, в който аз умирам в гнусна, миризлива обществена тоалетна. Изпитах нуждата да го представя това нещо чрез музика. И след много дълги размисли реших, че гореспоменатите звуци, дали инструментални, вокални или други, бяха най-добрите средства, за да предам това преживяване. Също така и структурата си я конструирах, произведението няма зададен ритъм, той се определя от рецитирания текст, т.е. всяко изпълнение е различно. Другата ми мисъл, която включих в това произведение, беше за ролята на звука – за мен няма такова нещо като „красив“ или „грозен“ звук – светът е една огромна палитра от звуци, които аз мога да ползвам, за да изразя нещо. Тези епитети са човешки конструкции, за мен звукът и човешкият живот са много подобни – те просто съществуват, нямат особен смисъл. И както ние опитваме да придадем смисъл на нашето съществуване, аз като композитор се опитвам да придавам смисъл на звуците. И в тази светлина звукът от пръдня не е по-добър или по-лош от тон на пиано, просто зависи как се ползва в произведението, дали убедително успява да предаде посланието.  Смятам, че успях с тези звуци, които в представите на много хора са „грозни“ и „неприемливи“, да създам всъщност нещо стойностно и поне според мен красиво. Досега не съм имал лош отзив за произведението, може би трябва това да ме притеснява!
Иначе по въпроса дали може да се представи в България – защо не? Пак ще кажа, аз уважавам публиката и смятам, че ще има достатъчно хора, които ще разберат какво искам да предам с това произведение. Аз съм си убеден в това, как съм го написал, така че смятам, че ще успея да убедя и хората тук с това.

Син си на майка българка и баща шотландец, живял си в САЩ, Саудитска Арабия, ОАЕ, Шотландия, България и Германия. Какво влияние има подобен опит върху музиката ти?
Ами може би от този опит идва и нагласата ми, че не трябва да има граници и ограничения. Аз освен с нова музика се занимавам и с джаз, класическа, фолклорна музика. Имал съм възможността да слушам и да свиря с музиканти от много страни и произходи, от всички тях съм научил страшно много. Благодарен съм на родителите ми за израстването, което имах, защото ме е лишило от много предразсъдъци и резерви, които имат много други хора. Аз не обичам да се застоявам на едно място, обичам постоянно да ходя на различни места и да се потапям в културата там. Всеки народ има различен светоглед, различен начин на живот и следователно различно изкуство. От това може само да се обогати човек.

Пловдив ще бъде ЕСК през 2019, какви наблюдения имаш върху случващото се в културен аспект?
Родителите ми живеят в Пловдив, така че поне веднъж годишно идвам тук. Според мен нещата се развиват в добра посока, бавно, но славно. Няма как да е иначе – по мое мнение революциите винаги са обречени на провал, промяната идва само отвътре и е постепеннен процес. Слава Богу, че България бавно се отваря към света и се оттървава от оковите на соц-времето, които все още малко или много се усещат. Това, което поне в културните институции липсва, е конкуренцията – едни и същи динозаври си окупират горните етажи (то подобно на политическата ситуация!) и от това естествено се получава стагнация. Много от тях са може би много добри музиканти, художници и т.н., но според мен, когато човек се настани удобно на властова позиция, нещата няма как да вървят на добре. Също така в тези среди все още царства една псевдо-интелектуалност и елитарност, които според мен задушават изкуството. Но нали затова са младите хора, да им поразклатят трончетата на мастодонтите, на които удобно са си настанили дебелите задни части.
Това си е и проблем на Запад, но все пак там има развитие по въпроса. Но виждам, че има достатъчно млади хора в България, които имат идеи и инициатива – според мен единственото, което им липсва, е самочувствие – това, че един човек е стар не означава задължително, че е по-добър от теб!

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

1 Comment

  1. […] се прехвърляме и на музикална вълна с композитора Александър Матюсън, който съчетава предмети и звуци от ежедневието с […]

Вашият коментар