„Нирвана“ на театър „Сфумато“ в ДКТ 🗓
19 ноември, 2015
Публична лекция на Рене Блок 🗓 🗺
23 ноември, 2015
Покажи всички

Интервю с Александра Димитрова

Обясни ни за действието на Point Blank.
Галерията функционира като алтернативна галерия за представяне на (предимно) млади пловдивски автори в широк спектър на области. Галерията работи със собствена концепция, която се състои в това всеки излагащ артист да обобщи работата и концепцията си в едно изречение.

Защо едно изречение?
Вярвам, че е важно самите художници да си изяснят същността на работата си, тоест само да ни подскажат, а не да обясняват напълно интерпретацията на работата. Нека художникът и зрителят да се срещнат по средата на пътя. С това изречение, което плува в съзнанието им, зрителите сами  решават как то се свързва с произведението. Самото изречение е изкуство само по себе си.

Разкажи ни за текущата изложба.
Сегашната изложба е е колекция от мои рисунки с туш, нещо съвсем ново и нетипично в моя стил. Реших да обновя и да преоткрия галерията с мои творби. След като се върнах от Щатите това лято, исках напълно да променя външния вид и функционалността на галерията. Реших да поема галерията в ръцете си и да покажа коя съм и какво съм направила; ремонт, боядисване, реклама, произведения, управлениe и.т.н.

Какво изречение си избрала за тази изложба?
„Тъмния Сън“ – Серия от деликатно скрити тайни на подсъзнанието ми. Написах го с идеята да наблегна на факта, че подсъзнанието ми беше мотивацията за тези работи. Имам предвид, че процесът на създаване на тези рисунки не бе като стандартния: да седна пред листа и съзнателно да реша точно какво да рисувам, как и къде. Сега започнах с експерименти на различни материали и тяхната реакция за това как абсорбират туш. Направих всякакви видови петна, докато петното придоби своя душа, след което му дадох история. Както майка ми казва: „Изкуството е материализирана душа.“ Тези рисунки са просто парчета от моята душа.

Кажи нещо за себе си, от къде си?
Дълга история; родена съм в Безие, Франция. Две години след това се преместихме в Монреал, Канада и останахме там в продължение на няколко години. Когато дългите и студени зими започнаха да ни тежат, се преместихме в Кънектикът, САЩ, където съм прекарала по-голямата част от живота си (от 1-ви до 12-ти клас). След това се върнах в Монреал да уча история на изкуствотото и социология в университета, но фокусирах повече върху самия живот вместо учението, което ме накара драстично да променя околната си среда. Спонтанно реших да си купя еднопосочен билет до България и никога да не погледна назад.

Тук, в Пловдив, уча педагогика по обучението на изобразително изкуство в АМТИИ, това е последната ми година, и преподавам изкуство на 5ти клас, между лекции, рисуване и занимане с галерията. Знам, че искам да фокусирам живота си върху изкуството, но дали това ще е чрез преподаване, произвеждане или куриране на изкуство, все още не съм решила.

Сигурен съм, че ти задават този въпрос често, но смяташ ли да останеш в България в дългосрочен план? 
Колкото и изненадващо да звучи, действително обичам да живея тук и имам намерения да реализирам някои по-големи идеи в тази страна. Това е прекрасно място за живеене докато се опитваш да „намериш себе си“. Всичко е сравнително евтино, няма липса на свободно време, цяла Европа е на една ръка разстояние, и не на последно место – свободата е опиянителна. Аз си живея моята мечта, въпреки че никога не съм предполагала, че ще я намеря в България. Но, хей, важно е да знаеш какво искаш да постигнеш, останалато си идва на място с време, усилия и опит.

снимка: Георги Матов

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.