„Нирвана“ на театър „Сфумато“ в ДКТ 🗓
19 ноември, 2015
Публична лекция на Рене Блок 🗓 🗺
23 ноември, 2015
Покажи всички

Интервю с Александра Димитрова

Обясни ни за действието на Point Blank.
Галерията функционира като алтернативна галерия за представяне на (предимно) млади пловдивски автори в широк спектър на области. Галерията работи със собствена концепция, която се състои в това всеки излагащ артист да обобщи работата и концепцията си в едно изречение.

Защо едно изречение?
Вярвам, че е важно самите художници да си изяснят същността на работата си, тоест само да ни подскажат, а не да обясняват напълно интерпретацията на работата. Нека художникът и зрителят да се срещнат по средата на пътя. С това изречение, което плува в съзнанието им, зрителите сами  решават как то се свързва с произведението. Самото изречение е изкуство само по себе си.

Разкажи ни за текущата изложба.
Сегашната изложба е е колекция от мои рисунки с туш, нещо съвсем ново и нетипично в моя стил. Реших да обновя и да преоткрия галерията с мои творби. След като се върнах от Щатите това лято, исках напълно да променя външния вид и функционалността на галерията. Реших да поема галерията в ръцете си и да покажа коя съм и какво съм направила; ремонт, боядисване, реклама, произведения, управлениe и.т.н.

Какво изречение си избрала за тази изложба?
„Тъмния Сън“ – Серия от деликатно скрити тайни на подсъзнанието ми. Написах го с идеята да наблегна на факта, че подсъзнанието ми беше мотивацията за тези работи. Имам предвид, че процесът на създаване на тези рисунки не бе като стандартния: да седна пред листа и съзнателно да реша точно какво да рисувам, как и къде. Сега започнах с експерименти на различни материали и тяхната реакция за това как абсорбират туш. Направих всякакви видови петна, докато петното придоби своя душа, след което му дадох история. Както майка ми казва: „Изкуството е материализирана душа.“ Тези рисунки са просто парчета от моята душа.

Кажи нещо за себе си, от къде си?
Дълга история; родена съм в Безие, Франция. Две години след това се преместихме в Монреал, Канада и останахме там в продължение на няколко години. Когато дългите и студени зими започнаха да ни тежат, се преместихме в Кънектикът, САЩ, където съм прекарала по-голямата част от живота си (от 1-ви до 12-ти клас). След това се върнах в Монреал да уча история на изкуствотото и социология в университета, но фокусирах повече върху самия живот вместо учението, което ме накара драстично да променя околната си среда. Спонтанно реших да си купя еднопосочен билет до България и никога да не погледна назад.

Тук, в Пловдив, уча педагогика по обучението на изобразително изкуство в АМТИИ, това е последната ми година, и преподавам изкуство на 5ти клас, между лекции, рисуване и занимане с галерията. Знам, че искам да фокусирам живота си върху изкуството, но дали това ще е чрез преподаване, произвеждане или куриране на изкуство, все още не съм решила.

Сигурен съм, че ти задават този въпрос често, но смяташ ли да останеш в България в дългосрочен план? 
Колкото и изненадващо да звучи, действително обичам да живея тук и имам намерения да реализирам някои по-големи идеи в тази страна. Това е прекрасно място за живеене докато се опитваш да „намериш себе си“. Всичко е сравнително евтино, няма липса на свободно време, цяла Европа е на една ръка разстояние, и не на последно место – свободата е опиянителна. Аз си живея моята мечта, въпреки че никога не съм предполагала, че ще я намеря в България. Но, хей, важно е да знаеш какво искаш да постигнеш, останалато си идва на място с време, усилия и опит.

снимка: Георги Матов

Симеон Тодоров
Симеон Тодоров
Създател на PLOVEDIV. Учител. Избран за един от 40 до 40 в класацията на Дарик за успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес.

Вашият коментар